Планувах да посетя Дубай от много отдавна. Дълго време го усещах недостъпен и далечен, но вече е широко разпространена дестинация по агенциите, достъпен, с приемливи цени и добри условия.
Събрах група приятели, доверихме се на една агенция, но и направихме своя организация и програма.
Полетът е от летище София и трае около 5 часа, а разстоянието София – Дубай е над 4500км.
Обединените арабски емирства (ОАЕ) са държава, разположена в югоизточната част на Арабския полуостров в Азия. Състои се от седем емирства – Абу Даби, Аджман, Дубай, Фуджейра, Рас ал-Хайма, Шарджа, Ум ал – Куейн. Столица е Абу Даби, а най-големият град е Дубай. Основната религия е ислям. Климатът е сух и горещ. Преди откриването на нефта по тези земи през 1950 г., ОАЕ са част от силно изостаналите и неразвити държави под закрилата на Великобритания. Петролната индустрия довежда до бърз икономически растеж и модернизация, което спомага за придобиване на независимост.
Пристигнахме в Дубай вечерта. На летището, служителите на гише митническа проверка бяха облечени в традиционни дрехи. Мъжете – в бяло като шейхове, а жените в черно – с бурки. Настанихме се в огромен хотел-небостъргач. На рецепцията ни посрещнаха с фурми и разхладителни напитки. Стаята ни беше просторна и с невероятна гледка.
Беше около 22:00 часа, но не ни се лягаше. Искахме по скоро да разгледаме града. Все още се чувствахме като в сън.
Излязохме на разходка. Но явно в Дубай не е прието да се ходи пеша, както сме си свикнали в Европа. На всяка втора крачка ни спираше такси и искаше да ни вози. Отказвахме и продължавахме.
Навсякъде има палми, зеленина,екзотика. Широки тротоари и хубави многолентови пътища с добро осветление, луксозни коли и високи сгради. Луксът и грандоманията са навсякъде.
Поразходихме се, успяхме да видим, макар и отдалече морето и един от популярните хотели – Бурдж ал-Араб, символ на града. Извисява се на 321м над морето. Това го прави най-високият хотел в света. Построен е на изкуствен остров на 280м от брега. За интериора са използвани 840кг 22-каратово злато, а на върха на хотела има хеликоптерна площадка. Прилича на корабно платно.
На сутринта след закуска дойде представителката от фирмата, за да ни вземе за дневната ни програма. Споделихме ѝ за преживяването ни от вечерта, а тя бе шокирана от авантюристичния ни дух. Обясни ни, че тук не е прието да се ходи пеша по улиците, особено вечер. Това обясняваше отзивчивите таксиметрови шофьори от вечерта.
Нашата дневна екскурзия започна с панорамна обиколка на града. Днес градът е известен с пясъците, слънцето и отличните търговски центрове, но някога е бил малко градче с къщи от корал и гипс, построени от персийските търговци и палмови хижи, подслонявали бедуински рибари и търсачи на перли.
Първата ни спирка беше яхтеното пристанище „Марина“. Един от мега проектите на емирството – комплекс от яхтено пристанище и небостъргачи – жилищни сгради, офис сгради, молове и хотели , всичко това е „Дубай Марина“.
Стигнахме до плажа и видяхме друг популярен хотел на града – хотел „Атлантис Дъ Палм“. Това е първият хотел, който е отворен на изкуствено изградения остров Палм Джумейра. Имахме време за фото пауза и от там тръгнахме към музей „Рамката“. Впечатляващ и различен музей! Започва с миналото и историята на Дубай преди петрола. След това минаваме през зала „Дубай в настоящето“ и последната зала е „Дубай в бъдещето“. Бяхме впечатлени от иновациите и технологиите.
Следващата ни спирка беше мол „Дубай“, в който се помещава един от най-големите аквариуми в света. И друг път съм посещавал подобни аквариуми, но този определено е нещо фантастично.
Разходихме се из мола, магазините са модни бутици на големи световни модни марки и цените са доста високи. Решихме да се върнем в хотела. Тръгнахме по дълъг коридор, в края на който ни чакаше стоянка за таксита и екип от мола, който се грижеше хората да бъдат разпределени в тях. Такситата са черни луксозни автомобили и за наша изненада – не бяха скъпи.
На следващия ден решихме да отидем самостоятелно до квартал Бастакия – историческата част на Дубай. Името Бастакия идва от първите заселници – търговци на перли от Бастак, Ирак, които издигнали домовете си тук. Хванахме метрото и след няколко спирки бяхме там. Още с излизането от метростанцията забелязахме, че сме попаднали в свят, характерен за арабските държави. Кварталът е най-близкото което можете да видите от Дубай, преди да бъде открит петролът. Ниски пясъчни къщи, големи пазари и тълпи от хора. Викачи на сергиите и нахални търговци, които предлагат какво ли не и те дърпат към техния магазин. Малко бяхме уплашени, но бяхме четирима и се пазехме взаимно. Оказа се, че в тази част на града живеят бедните хора и бежанците. Голяма част от тях са обслужващ персонал в лъскавата част на града, където се подвизавахме и ние до сега. Бяхме предпазливи към личните си вещи, но за сметка на това пък изпробвахме всякакви видове, фурми, подправки, чайове, парфюми, но устояхме да не си купим нещо. Бил съм на Египетския пазар в Истанбул, на петъчен пазар в Одрин, но всички те бледнеят пред пазара в стария Дубай.
Беше рано да се прибираме в хотела, за това слязохме на по-ранна спирка до друг мол. В него се намира голяма ледена пързалка. Дори бих казал, че е малък зимен курорт. В близост до мола се намира и най – високата сграда в света – кулата Бурж Халифа. Височината ѝ е с впечатляващите 828 метра. В сградата се намира и първият в света Хотел Армани със 160 стаи. На 124 етаж има панорамна площадка, до която ще ви отведе най-бързият асансьор, движи се с десет метра в секунда. За да се качите обаче е нужен входен билет и предварителна резервация, има много опашки и цената на място е по-висока, отколкото ако се заяви предварително.
Разходихме се и направихме дузина снимки. В близост до сградата и мола се намират и дубайският вариант на пеещите фонтани. Невероятно звуково, светлинно и водно шоу. Върнахме се в хотела.
На сутринта имахме време за плаж, отново с такси отидохме на градския такъв. Интересно е, че в Дубай можеш да си поръчаш такси с жена шофьор, тъй като местните жени не могат да се возят при мъж шофьор. Отидохме на плажа и се отдадохме на релакс. Водата беше по-топла от всички морета, на които съм бил и това определено ми хареса. Силно впечатление ми направи едно местно семейство на плажа. Мъжът и децата бяха по бански и си играеха във водата, а жената беше с традиционното си облекло бурка, седнала на един стол и само стъпалата и се плискаха от вълните. Слънцето беше силно и си мислех, че ще получи топлинен удар, но такава е културата им и вероятно са свикнали. В арабската култура мъжете се обличат в бяло а жените в черно, защото се смята, че тя е сянка на мъжа си.
Насладихме се на плажа, но трябваше да се върнем в хотела, защото имахме програма. От него ни взеха с високо проходими джипове. Предстоеше ни сафари в дубайската пустиня. Уникално изживяване! Насладихме се на залеза обградени от топлите пясъци в пустинята. След като се снимахме, се отправихме към бедуински лагер, където ни очакваше вечеря, танцово шоу и възможност да се качим на камили. Вечерта беше приятна. Гледахме огнено шоу, след това имаше белиденс шоу и за финал дервиши. Класическа арабска анимация, но винаги грабва вниманието и спира дъха.
Преживяването с камилата беше едновременно смешно и страшно. Тя легна на земята и с помощта на водача, се качих на гърба ѝ. Оказа се, че е доста висока и друса здраво докато ходи. Разходихме се, като водача беше с нас през цялото време. Дойде време за слизане. Неочаквано за мен, камилата сгъна предните си крака толкова рязко и бързо, че имах чувството, че ще падна от гърба ѝ. Моите приятели са успели да заснемат реакцията ми. Много се смяхме по-късно. На лицето ми от снимката, бе изписан голям ужас, но въпреки това усмивката не слезе от него цяла вечер. Беше уникално изживяване. След това се предреших като арабски шейх. Невероятни моменти изживяхме в този бедуински лагер и цялото сафари. Ако се чудите дали да си подарите това преживяване при вашето посещение, отговорът определено е ДА.
Последния ден си бяхме отредили за посещение на Абу Даби. Пътувахме с автобус около 2 часа. Абу Даби е столица на ОАЕ, в превод името означава „Бащата на газелата“, може би заради дивите животни, които някога бродели тук.
Най-богатото и модерно емирство. Тук е съсредоточен целият бизнес на емирствата – седалище на петролните компании, на посолствата на ОАЕ.
Първо направихме панорамна обиколка на града. Архитектурата е по в арабски стил и сякаш грандоманията, която се усеща в Дубай. Разгледаме най-голямата джамия – Шейх Зайед. Величествена фантазия в бяло с 82 купола в монголски стил. Построена е като символ на международното сътрудничество. Ангажирани са майстори и дизайнери от Италия, Мароко, Великобритания, Турция, Иран, Китай, Нова Зеландия. Всичко е изпълнено по най-високи стандарти и във великолепен стил, със златни декорации и полилеи. Тук се намира и най-големият ръчно тъкан килим в света, разтлан в молитвената зала и може да побере 7000 вярващи, а като цяло капацитетът на джамията е 41000 души. Достъпът до нея става трудно, с множество проверки и изисквания. Първо влязохме в един подлез като метро станция. Там минахме проверка като на летищата – със сканиращи устройства и паспорти. Жените задължително трябва да облекат специални роби, за да покрият максимално телата си. За мъжете единственото изискване е панталоните да им покриват колената, ако са с по-къси такива, трябвада облекат препаска, за да бъдат допуснати. След това въоръжени мъже и жени, най-вероятно полицаи, извършват повторно претърсване на хората, отново се минава метал детектор. Чак след всички тези процедури може да се пристъпи към влизане в джамията.
Наистина е много различна и впечатляваща, прилича малко на Тадж Махал в Индия.
След това посещение се отправихме към един голям мол с увеселителен парк на Уорнър Брос и Ферари. Нямахме време да се возим на атракционните, но определено ни впечатли и решихме, че ще се върнем отново тук, за повече време, за да изживеем нашето приключение по детски.
Дубай постоянно продължава да се развива и при всяко следващо ходене има с какво ново да те изненада. Едно посещение определено не е достатъчно.
Интересен факт е, че времето тук е доста топло и навън е 30-40 градуса, а на закрито, молове, хотели, обществен транспорт и спирки се поддържа 16-17 градуса. Доста голяма разлика в температурата. На мен лично, на закрито ми беше хладно и винаги носех яке.
Колкото за облеклото на туристите – не са много придирчиви, но е добре да сме облечени прилично и донякъде да се спазват порядките на страната.
Храната – не ме впечатли.Разбира се всичко е въпрос на вкус. Различно е интерпретирана от това, на което сме свикнали и за мен беше странна. Имаше много супермаркети около хотелите и ние прибягвахме до тях. По ресторантите е скъпо, но могат да се намерят и бюджетни места. Трябва да се внимава при избора, за да се избегнат стомашни проблеми.
Друго, което ми направи впечатление по време на престоя ми там, беше наличието на много флаери и визитки, които се търкаляха по улиците между хотелите и предлагаха платени сексуални услуги. Момичетата по снимките бяха чужденки, филипинки, украинки и др. Явно търсенето, определя предлагането.
Ние си тръгнахме доволни от нашето пътуване и сякаш изживели арабска приказка, от страниците на Шехерезада. Видяхме един различен свят, докоснахме се до чужда култура и съхранихме спомена за преживяното, който ще ни държи доста дълго време. Върнахме се в България обогатени и обнадеждени за нови начинания.
Еха…! Друг свят!
Вълнуващо пътуване сте имали, а мен силно ме впечатли грандоманията и величието на Дубай ! Бих го посетила с удоволствие!
Слагам си го в кошничката да чака, за да се насладя на великолепието му!
Предстои ми пътуване до Дубай. Благодаря за тази статия. Помогна ми да добия представа, какво да очаквам.