Имах голямо желание да посетя град Чешме. Знаех за него , че е космополитен и луксозен курорт, който набляга на малките и бутикови хотели и не се отдава на масовия “All inclusive“ туризъм. Именно заради по-високото качество, което предлага курортът, цените също са по-високи. А това автоматично прави ограничено предлагането му от българските туристически агенции. Имах голямо желание да осъществя това пътуване, имах си и подходяща компания. Трябваше само да стигнем до град Измир, а от там – да се прехвърлим до Чешме.

След щателно проучване намерих транспортна фирма от Пловдив през Хасково за Измир. Транспортната фирма, в лицето на „Арда тур“, се намира в офис на автогара „Юг“. Много любезна дама ми обясни за вариантите и цените на превоза.

Запазих места и нашето пътуване щеше да се състои. При резервацията, фирмата издава виртуална карта, в която се трупат точки и ако се пътува редовно, едно от пътуванията може да ви излезе безплатно. Това е добър стимул за един пътешественик по душа!

Дойде дългоочакваният ден. Взехме резервираните си билети и се настанихме в автобуса.

Тук, освен обичайната суматоха с местата ни очакваше и друга изненада.
Разпознах познат глас. А когато се обърнах, видях и познат образ. Зад мен стоеше певицата Весела. След известно колебание се реших да попитам дали наистина е тя. Кратко и неохотно, изпълнителката на толкова емблематични за времето си песни – потвърди. Весела е изключително слънчева и позитивна жена, изцяло в синхрон с името си. Много мила и ведра, откликна на молбата ми да се снимам с нея като пристигнахме в Хасково. Усмихна деня ми и остави трайни положителни впечатления в сърцето на един фен.

В Хасково последва преразпределение на туристите по различните направления из Турция. Кратка суматоха кой – къде да отиде и след няколко спирки за още туристи, се озовахме на границата. Сравнително бързо преминахме и се сляхме с потока от туристи и шопинг екскурзианти.

Пътят от Пловдив до Измир е около 10-12 часа. Пътищата в южната ни съседка са добре поддържани и с обособени места за почивка.

Пристигнахме на автогара Измир в ранното утро. За мен, това е една от най- големите автогари, които съм виждал. Два етажа с десетки сектори, постоянно пристигащи и заминаващи автобуси. Пълно е с много и различни хора: от майки с бебета до възрастни, местни и чужденци, търговци. Отвсякъде имаше множество фирми, табели и персонал. Всеки те приканва да избереш неговата транспортна фирма.

В първият момент си помислих, че сме изгубени и никога няма да намерим автобуса ни за Чешме. Хората не говореха английски, а ние не знаехме турски. За щастие има универсален език – с жестове и малко думи, успяхме да намерим човек, който ни разбра и упъти до мястото, на което трябваше да намерим нашия сектор, за автобуса до Чешме.

Докато чакахме, видяхме едни младежи, които си говореха на турски, но нещо в тях, ги издаде, че знаят и български език. За щастие предположението ни беше вярно. След първоначалния стрес, който изживяхме, това се оказа светъл лъч към нашето пътуване. Приятните млади хора, ни обясниха за връщането и някой други неща, от които се вълнувахме. Качихме се на автобуса. Беше спокойно, защото в момента в който излязохме от града повечето хора заспаха.

Пристигнахме на автогарата в Чешме. Може би още сънена, една рускиня в суматохата реши да вземе моя куфар. Аз веднага си го познах, тъй като е специфичен по форма и цвят. Директно отидох при нея и обясних, че е станало объркване. Погледна ме невярващо и готова да ми се скара, но видя своя куфар в багажното. Разминахме се без неприятни ситуации и инциденти. Но е добре човек да бъде внимателен към личните си вещи.

Чешме (Çeşme) е стар, крайбрежен град, на брега на Егейско море, само на 80 км от град Измир. В града има множество минерални извори и най-вероятно името му идва от големия брой чешми, които е имало тук. През средновековието пристанището на града е служило като база в търговията между Азия и Европа. Постепенно търговците започват да предпочитат Измир и фокуса се измества.
До 1922г населението е било предимно гръцко, а турското такова – едва 12-13%. Следи от това се усещат в архитектурата, атмосферата и дори в музиката на ресторантите. През 1924г след размяната на населенията между Гърция и Турция, гърците напускат района, църквите се превръщат в джамии или в културни пространства. Към днешна дата населението е предимно турско.

Много състоятелни турци са придобили или изградили вили в района. Удоволствие е да се разхождаш покрай тях. Те доказват, че това, което виждаме в сериалите, не е само декор. Тези вили са с модерна архитектура, наподобяваща някой от гръцките сгради, с наситени цветове на бугенвилии и олеандри.

Беше прекрасно утро, с усет за морска свежест. Улиците все още бяха пусти, градът тепърва се разбуждаше. Не знаехме точно в каква посока да поемем. Бяхме се подготвили с офлайн карта, но така тя не показваше маршрут за пешеходци. Гледайки картата реших, че може да вървим на диагонал, за да стигнем по-бързо до хотела. Оказа се, че е не точно така. Нагоре, надолу търкаляхме куфарите по баирите, но в крайна сметка стигнахме хотела.

Беше рано и стаята ни не беше готова още. Оставихме багажа си в стая за багаж, и тръгнахме да опознаваме града. Вече можехме да започнем да се наслаждаваме на нашата ваканция.

Бързахме да видим плажа и морето. Разходихме се по пясъка, вдишахме аромата на морето. В този момент напрежението и умората от пътя изчезнаха. Водата има силата да отнема умората и да повишава нивото на хормона на щастието.

След разходката по брега на морето, решихме, че е време да открием и централната част на града. Навсякъде около нас имаше красиви, малки хотелчета, екзотика и палми. Атмосферата и духът са различни от другите турски курорти.

Хотелите в Чешме са по скоро семейни хотели. Има и големи такива, разбира се, но ако проверите в интернет какви са цените в тях, най- вероятно ще се откажете. Избор има за всеки вкус и за всеки джоб. Същото важи и за ресторантите. Любителите на турската кухня, близка и позната на всеки балкански народ, няма да останат разочаровани. Из Чешме, основно по главната пешеходна улица , има множество места за дюнер, пидета, кебапи, крем супа от леща и прочие. А за тези които биха искали да се насладят на по минималистични порции с фокус върху презентацията, бих
препоръчал ресторантите около яхтеното пристанище.
Опознавателната ни разходка вървеше с пълна сила. Стигнахме центъра на града.

Тук, близо до пристанището, се намира добре запазена крепост, част от културно-историческото минало на града. Тя е една от забележителностите, която често е изобразена на магнитите и картичките, които всички ние купуваме за спомен от пътуванията си. Препоръчвам да я посетите и разгледате. Цената на входната такса е разумна. Освен изложените експонати и богатата историческа информация, се разкриват невероятни гледки към централната част на града, към пристанището и морето. Думите не стигат да Ви опиша какви гледки само се откриват пред очите Ви!

В центъра ни очакваше красивата и оживена търговска улица с много хора, забележителности и ресторанти. Направихме кратка фотосесия и решихме, че е време за обяд. Избрахме си едно заведение и седнахме. Класическото турско гостоприемство и любезно отношение не закъсня. Тези хора знаят как да те накарат да се чувстваш добре, важен и значим. Аз заложих на класическо пиде, а моят приятел реши да се отдаде на крем супа от червена леща. Храната беше страхотна.

Вече минаваше два часа и решихме, че след като обядвахме, се върнахме в хотела. До сега само се бяхме любували от далеч на плажа и морето, но беше време да се потопим в него. Сложихме банските и отидохме на плаж. Плажната ивица на Чешме е голяма и има условия за свободно плажуване, както и ползване частните такива. Служителите в тях, често младежи, обслужващи барове и организираните плажове, говорят много слабо английски. Понякога остава усещането, че цените са доста завишени. Препоръчително е да се информирате и разберете със служителите, преди да положите кърпи, за да се избегнат недоразумения или грозни ситуации. В Чешме има и плажове с барове, на които се заплаща входна такса. Понякога тази такса включва консумация, понякога не. Често хотелите сътрудничат с транспорта при желание на туристите да плажуват там. За тях, обратна връзка не мога да дам, тъй като не са били обект на посещение при моето пътуване.

След кратките общи обяснение, ще се върна към нашето пътуване.
Вечерта отново направихме обиколка на центъра и се потопихме в нощните атмосфера и светлини. Имаше концерт на крайбрежната алея и доста хора се бяха събрали да гледат. А пристанището вечер е изключително красиво и оживено.
На следващият ден, отпочинали и готови за вълнуващи изживявания, отново се отправихме към плажа. Този път решихме, че ще отидем в съседно градче. В Чешме има микробуси, които превозват хората както в града, така и към съседните градчета. Нещо като българското влакче от Слънчев бряг-Несебър или от Приморско-Китен. Цената отново беше разумна.

Микробусчето ни закара до градчето Аладжа. Много красиво, с голяма крайбрежна алея. Къщите в района бяха още по-впечатляващи и луксозни. Прекарахме деня тук: плажувахме, разхождахме се и бяхме потънали в безвремието на нашата лятна ваканция. Останахме да видим залеза. Избрахме си място на алеята и се настанихме там. Около нас започнаха да идват разни хора от близките къщи, носеха си столчета и нещо за освежаване. Всички бяхме там за невероятния залез, който не ни разочарова. Красотата, която се откри пред нас беше неописуема!

Никоя снимка или разказ не са толкова описателни, колкото това което ще видят очите Ви! Пожелавам Ви да отидете там!
Времето стана ветровито и вечерта бе хладна. Зачакахме маршрутката за Чешме и се върнахме в хотела въодушевени от преживяванията.
Това бе един ден, но толкова богат на емоции, спомени и преживявания, че остави трайна следа в нашето съзнание. Бяхме сигурни, че това място, ще се превърне в любима наша дестинация. За първи път бяхме тук, но определено няма да е за последен.
Ще поискате и вие да го посетите и ще се убедите в думите ми, от снимковия материал към тази статия.
А във втората част на този разказ, ще ви разкажа за преживяванията ни в Измир и обратния път към дома…

Може да видите част 2 тук: Великолепието на Измир и Чешме – Част 2 – Измир