След музикалния завършек на ден 2 от моята сбъдната мечта – круизно пътуване, корабът „Celestyal Crystal“ отплава за Ираклион, остров Крит, намиращ се на 190 морски мили от Кушадасъ.
Нямахме заявени екскурзии за ден 3 и не бързахме да ставаме рано. По високоговорителите съобщиха какво предстои днес и какъв е реда за качване и слизане от кораба. На това пристанище трябваше да ни извозят с транспорт, подобен на летищните трансфери – безплатен автобусен транспорт от кораба до терминала на пристанището и обратно, на всеки 30 минути.
Крит е най-големият гръцки остров с площ от 8336 км², и население над 600 000 души. Ираклион е главният град на остров Крит, който за разлика от повечето големи гръцки градове датира не от античността, а от IХ в. и е основан не от гърци, а от сарацини, които емирът на Кордоба прокудил от Андалусия. Градът е бил владение на византийци, араби, венецианци, турци, египтяни, гърци и тази смес от културни влияния е създала уникална културна атмосфера – има места, които напомнят за Италия, други за Мала Азия, трети са гръцки. Разположен е от северната страна на острова на брега на Егейско море. Известен е с маслодобива си, развития туризъм и богатата винарска история.
Една от най-големите забележителности на Ираклион е Археологическият музей. В неговите 20 зали е изложена най-голямата колекция от минойско изкуство в света, допълнена от шедьоври от дорийския, класическия и гръко-римския период. Тук може да се види прочутият Диск от Фестос, чиито знаци наподобяват писменост, която още не е разгадана. Не му отстъпват по слава фигурката на Богинята със змиите, ритонът с формата на глава на бик, фреските, пренесени тук от двореца в Кносос, и др.
На около 6 км. от града се намира най-голямата забележителност на остров Крит – дворецът Кносос, свързан с легендите за Дедал и Икар и за лабиринта на Минотавъра.
Известен е още като двореца на Минос.
Времето на острова е идеално за фотосесия. Разходихме се из крепости и византийски църкви, хапнахме вкусни гироси в центъра на града и се насладихме на слънчевото време. Трябваше да сме на кораба в 18:30.
Тази вечер шоуто беше акробатичен цирк. Акробатите, със своите номера заплениха публиката. Днес беше ветровито и морето беше неспокойно. Корабът ни люлееше и ходехме като пияни. Трудно пазехме баланс. Макар, че изпълнителите от програмата не се повлияха от това и бяха блестящи.
Малко се притеснихме да не ни стане лошо. От рецепцията, момичето, което бе българка, ни предложи лекарства, но не се наложи да се възползваме от предложението ѝ, а и аз се бях запасил достатъчно. Прибрахме се в каютата си, а полюшването на кораба ни подейства като люлеенето на бебе в кошче и ни приспа.
Ден 4 и „CelestyalCrystal“ отплава за Санторини, намиращ се на 66 морски мили от Ираклион. Преди много векове Санторини е бил кръгъл вулканичен остров. Днес той е прочут с красивата си архитектура, невероятните гледки от отвесните скали, цветните плажове и зашеметяващите залези. Пристанището е плитко, голям кораб като нашия няма как да спре там, за това ни извозиха с малки лодки. След закуска си взехме билетче с номерче за лодка, отново бяхме първа лодка. Този път изходът беше от втора палуба. В лодката бяхме около 70 души и определено люшкането ни създаваше дискомфорт. Отново организацията беше на ниво. Толкова много хора да успеят да ги извозят без да се създава напрежение и излишно струпване наистина си е професионализъм.
Времето беше хладно и ветровито и това малко обърка плановете на туристите. По график бяхме тук до полунощ. След като слязохме от лодките се качихме на лифт за 6€ за да ни закара до горе до града. Неоправдан разход. Има и стълби, по които човек може да се качи и пеша. Има опция да се наеме магаре и с него да се качите.
Санторини е най-големият от малка група вулканични острови в Егейско море. Архипелагът включва обитаемите острови Тира и Тирасия, както и ненаселените Аспрониси, Неа Камени и ПалеаКамени. Фира е столицата на остров Санторини. Градът е построен на високата около 400 метра калдера на острова, в западната му част. Разположен е на вулканична скала, спускаща се към водите на Егейско море. Почти от всяка точка на градчето се разкрива великолепна гледка към хоризонта и близкия вулкан. Столицата се състои от многобройни бели къщички със сини куполи, тесни калдъръмени улички и китни веранди.
Разходихме се и направихме снимки. Насладихме се на красотата на Фира и решихме да се върнем до кораба за обяд. Имаше лодки от и до кораба на всеки 30 минути, което бе удобно – можехме да се върнем на кораба да си починем и пак да излезем. Този път решихме да слезем пеша по стълбите. По пътя имаше магарета и остатъци от тях – миризливо и мръсно. Точно тази част ми развали впечатлението от града. Слизането по стълбите отнема около половин час – стъпалата са неравномерни и с голяма денивелация.
Слязохме на пристанището, морето бе още по–бурно и вятърът още по-силен. Трудно захванаха лодката за брега за да се качим и после клатеше много силно. Трудно я закачиха и за кораба. Наложи се на няколко пъти да правят опити за да успеем да се прехвърлим от лодката на кораба. Обядвахме и заваля дъжд. Решихме, че няма смисъл да се връщаме на брега и останахме на кораба. Участвахме в следобедната анимация край басейна и беше забавно. Днес анимацията край басейна беше с тема „сиртаки“.
Включихме се към открития урок, но в последствие се вживяхме в танца и изиграхме сиртакито, което играем в България по танцовите клубове и заведенията. Изпълнението ни впечатли гостите и персонала, всички ни аплодираха, дори ни извикаха да се представим на микрофона
На кораба беше приятно. Персоналът и гостите бяха позитивни и разговорливи. Ние сме общителни и любознателни и успяхме да намерим нови познанства. Представихме нас и страната ни, те от своя страна представиха своите. С персоналът разговаряхме за живота на кораба, кога и как почиват. Страхотно е да си турист на кораб, но не знам дали е така, когато работиш там. Никой не ни се оплака, всички говориха с голяма любов за времето на кораба, някой са там от няколко сезона и са доволни. Други бяха за първи сезон. Въпреки че са на работа почти през цялото време и нямат време за почивка, тези хора успяват да съхранят усмивката си и доброто си настроение.
Вечерното шоу тази вечер беше посветено на Гърция. Казваше се „Гръцко пътешествие“ и разказа за двама млади, които се оженили в традиционен за Гърция стил и се отправили на пътешествие. Отново великолепно шоу. Вечерта имаше дрескод – бяло и синьо. Всяка вечер е препоръчително хората да са елегантно облечени по време на вечерната програма. Имаше доста дами с вечерни тоалети, но като цяло повечето от гостите бяха заложили на удобни ежедневни дрехи.
След вечерното шоу отидохме на откритата сцена и танцувахме в компанията на певицата и китариста от предната ни вечерна обиколка. Почерпихме се с коктейли. Всичко беше страхотно и по никакъв начин не съжалихме,че се върнахме рано на кораба.
„CelestyalCrystal“ отплава за Миконос, намиращ се на 75 морски мили от Санторини.На сутринта след закуска пристигнахме на острова. Това, което е за испанците Ибиса, за гърците е Миконос – най-бохемският остров в туристическото им портфолио. Сред лазурните води на Егейско море, островът привлича всяка година най-известните хора на планетата. Сухият и каменист остров е един от най-малките от Цикладските острови. Носи се легенда, че скалите му и част от неговия пейзаж, са се образували в резултат на убийствата на много гиганти от Херкулес. Градските бели и чисти улици, кубичните къщи с техните сини врати и църквите със сини куполи са отличителна черта на класическата цикладска архитектура.
Акустирахме на пристанище Турлос, намиращо се на 4 км. от центъра на Миконос. Отново беше организиран безплатен транспорт на всеки половин час. Днес корабът щеше да отплава чак в 01:30 след полунощ.
Слязохме от кораба и се отправихме към автобусите, които ни чакаха за да ни закарат към центъра на града. Реално може да се стигне и пеша, но трябва да се повърви 3-4 километра и за да спестим време избрахме да се возим на организирания транспорт. Денят беше ветровит, но слънчев. Красивите бели сгради ни пренесоха в класическата Гърция.
Веднага намерихме и паметника на пеликана, който е символ на града. Макар пеликаните да не са сред естествените обитатели на тази част на Гърция, остров Миконос си има тъкмо тази птица за талисман. През 1958 година местен рибар намира ранен пеликан на крайбрежието на Миконос и се погрижва за него. Постепенно птицата свиква с хората, които го кръщават Петрос (в превод името означава “камък”, но се използва и в смисъл на “намусен стар човек”), и бързо става любимец на местни и туристи. В продължение на 30 години, Петрос, свободно се разхождал из уличките и край пристанището, позирал за снимки и с удоволствие приемал лакомства от своите почитатели. Казват, че имал любвеобилен характер – имал си приятели, с които крачел редом, докато те се разхождали, а после спирал до масата им, докато те пиели ципуро и бодвали мезе.
Обиколката ни продължи из уличките на града и ни отведе до друга от емблемите на острова – вятърните мелници. Някога основна част от поминъка на Миконос е била производството на пшеница. И днес, въпреки че вероятно градът е най-известен със своя нощен живот (и силни ветрове), някои от древните мелници все още съществуват като свидетелство за богатото минало и история. Достъпът до тях е лесен и свободен. При залез има невероятен изглед, а след залез можете да се насладите на някой от многобройните гръцки ресторанти и барове в непосредствена близост.
За обяд хванахме обратен автобус и се върнахме на кораба. Този път ни направиха проверка от пристанищните власти, но ние минахме бързо, понеже бяхме без багаж. Хапнахме и се върнахме на брега, за да продължим с нашите опознавателни обиколки.
Върнахме се на кораба за вечеря и вечерната анимация. Тази вечер програмата ни беше „Одисея – песни и танци от различни части на света“. Както винаги уникално танцово и акробатично шоу. След като изгледахме шоуто, решихме да отидем на танцово парти в едно от лобитата. Неусетно корабът отплава към новата ни дестинация.
А къде ще ни отведе морето в последните дни от нашето пътешествие, ще разберете следващия път.