Моето първо посещение в града беше преди няколко години, когато група приятелки решиха да ми подарят екскурзия до там. Подведен от думата екскурзия, аз очаквах класическа туристическа програма с обиколки по забележителности, история и култура, но действителността се размина доста с моята представа за пътуване. Разбира се целта на това пътуване е основно пазаруване, но все пак някак не успях да се впечатля. Хората, които редовно пътуват към Одрин, знаят, че масово се ходи за пазаруване на различни стоки. Тези, които не са ходили, но планират, поне ще знаят какво да очакват. Е аз нито бях ходил, нито знаех какво да очаквам, тъй като не обичам предварително да проверявам и да се настройвам. Харесва ми да има елемент на изненада, било тя и не толкова приятна. Това пък от своя страна допринася много за приключенското изживяване и трупането на спомени. Няма нищо по – ценно от това да отидеш на място, на което не си бил и да го опознаеш сам и да откриеш красотата и богатството, което има.

Пристигнахме в града и ни стовариха на борса за перилни и почистващи препарати, както стандартно се случва по тази програма, ама кой да знае. Един млад пътешественик не се интересува от прахове, препарати и зарзавати. Врътнах се насам, натам из магазините, но нищо не ме впечатли. А хората около мен пазаруваха ли, пазаруваха. Гледах ги  и им се чудех, защо са им тези количества. От гледната точка на днешният ден, това е една нормална картина и вече не само, че не ми изглежда странно, но и аз активно се включвам в пазаруването, но вече съм опознал красотите и богатството на града. Вече имам изградени приятелства сред търговците и винаги щом отида е приятно да си поговорим. В онзи момент, града ми се видя нищо особено, беше ми убягнало културата, историята и духа, който носи Одрин като столица на Османската империя. Доста време живях с илюзията, че Одрин е складове и пазари. Ако и за вас скъпи пътешественици Одрин е просто място за пазар, значи тази статия е точно за Вас, за да може да преоткриете един нов и различен свят. Тук е моментът да ви отправя предизвикателство, при следващото Ви ходене до Едирне да се опитате да вникнете в историята и да опознаете османската култура и традиция, посетете музей или поприказвайте с местните, те ще се радват на вашият интерес.

Днес Одрин се превърна в един любим мой град. Харесва ми да прекарвам време там и да се наслаждавам на наследството, което е съхранено още от векове. Беше ми необходимо само още едно посещение, за да опозная и обикна града. При второто ми посещение успях да открия всичко, което ми липсваше при предното. Просто не трябва да се отказваме, ако от първият път не се получи по желания начин. Вече намирам чар дори в борсите и пазарите, знам как да си организирам времето за пазар, разходка, разговори с хората и по нещо от културния фонд. Изключително впечатляващо е топлото им отношение и майсторството, с което правят търговия. Дори да не пазаруваш, можеш да изследваш и анализираш търговците, които по атрактивен начин презентират стоките си. Когато за пръв път попаднеш на пазар, особено на голям пазар като петъчния, на който идват търговци от цяла Турция, няма как да не се впечатлиш от колорита и многообразието на търговците. Това само по себе си е един малък културен шок, но бързо се преодолява и след това идва удоволствието.

Едирне е много интересно и полезно място за хората, които живеят, за да пътуват. Тук се срещат толкова много красота, история и дух. Горещо препоръчвам на всички приключенци да отделят време и да видят отвъд тържищата. Още в началото на града от ляво на главния път ни посреща един исторически комплекс, който има музей на здравето. Изключително интересен и различен музей, стопанисван от Тракийският университет и съвместно с музея на Мадам Тюсо. Изградени са восъчни фигури, които пресъздават лечителските практики от времето на Османската империя. Фигурите са толкова реалистични, че можеш да прочетеш болката и емоцията в очите им. Можеш да се потопиш в атмосферата и да се пренесеш в една друга епоха. Входа за този обект е почти символичен на фона на други европейски музеи. За да се насладите максимално на изживяването, трябва да си отделите два – три часа, за да се потопите в историята и да съпреживеете емоцията. С малко повече желание и въображение, разхождайки се в комплекса, можете да си направите страхотна фотосесия, която да добавите към колекцията си от красиви снимки в социалните мрежи.

След като отдадохме заслуженото на този музей, сме готови да се отправим към следващата забележителност. Продължаваме отново по главния път и преди светофара на центъра вляво между сградите виждаме Македонската кула, единствената непокътната от крепостните стени на Одрин. Веднага след нея на следващия светофар е джамията, която се смята за перлата на Османската архитектура. Джамията се казва Селимие, на името на султан Селим, построена е от архитекта Мимар Синан. Нейното величие се вижда от всички точки на града и винаги служи за ориентир на пътешествениците и туристите. Сборен пункт за всички екскурзианти. Винаги, когато се разхождате сами, тя може да бъде Вашият ориентир, дори да се загубите по малките улички, който и да попитате за Селимие джамия ще Ви опъти и така лесно ще намерите центъра или главният път към границата. В тази джамия има релефно изображение на лале обърнато с чашката надолу, и тук е момента да събудя любопитството Ви да откриете сами това лале. То е символ на саможертвата на бедна жена, която е дарила имота си, за да се построи този величествен храм на ислямската религия. Това, което мен все още ме впечатлява е ,че Селимие джамия има 999 (докузюздоксандокуз – казано на турски) прозореца по равен брой във всички посоки на света.

Разбира се няма как да пропуснем двете български църкви Св. Георги и Св.Св. Константин и Елена. Те също са изключително красиви и заслужават нашето внимание при културната ни обиколка из града. Те са действащи православни църкви и можем да запалим по свещичка преди да продължим с обиколката из красотите и богатствата на Одрин.

В града има още много музеи и забележителности, паметници на културата и историческо наследство, които биха представлявали интерес на всеки турист. Ако разполагате с време задължително трябва до отидете до паметника на лозанският договор, до Старата ЖП гара, музея за историята на Одрин и много други.

Сами виждате колко богат и пъстър е град Одрин. Тази многовековна история е толкова впечатляваща и зареждаща. Ако се уморим има безброй места за отдих и релакс. Няма как да се разхождаш из уличките и да не се отбиеш да хапнеш някой местен специалитет, прословутият одрински тава джигер. Местен специалитет, който привлича любители на кулинарното изкуство, не само от съседните държави, но и от вътрешността на Турция.  Добре знаем, че турската кухня е страхотна и разнообразна, а десертите просто са един път. Всеки може да намери себе си и своя вкус, дори най- претенциозните и капризни гости на града. Гостоприемството на местните турци е изключително, много имаме да се учим от тях как се обгрижва клиент и как да успееш да докоснеш тънката струна на неговата душа, за да си тръгне доволен и с хубави спомени. А доволните клиенти в Одрин не са един и двама. При моите наблюдения и впечатления от хората, смятам, че всички си тръгват доволни и щастливи. В това отношение ние туристите на града сме привилегировани, защото се радваме на топло и любезно посрещане и отношение. Може би за това Одрин се е превърнал в предпочитана дестинация от българските туристи.