Ще Ви разкажа история, за това как трябва да се доверим на поривите на
сърцето си и да ги следваме. Подарих си несравнимо, щастливо, освобождаващо и
първично преживяване. Убеден съм, че след края на историята ще поискате да си го
подарите и вие.


Имах група до връх Амбарица и докато чакахме на лифта в град Сопот, откъдето
трябваше да започне нашият преход, забелязах, че в района на лифта се провеждат
полети с парапланер. В момента нямах време да проуча повече въпроса, но тази идея се
загнезди в моето съзнание и чакаше своето време да „се излюпи“.
Веднага щом се прибрах у дома, започнах да търся информация за тандемните
полети в района. Фирмата, която провежда полетите има добър и пълен с информация
сайт. След обстоен преглед, взех информираното решение, че трябва да опитам и това в
живота си! Свързах се с техния офис и закупих ваучер за полет с инструктор, с
включено видеозаснемане.
Пътувах с влака. Пристигнах на ЖП гара Карлово в ранното утро. Имах
достатъчно време до полета и реших да вървя пеша до лифта в град Сопот, от където
щеше да започне моето преживяване. Родината ни е „земя като човешка длан“ и всичко
е достатъчно близо, за да може да се стигне и пеш.
Понесох се аз по прашния път. След малко повече от час, пристигнах на
уреченото място. Имаше много хора, които се спускаха отново и отново, както и
такива, които просто бяха дошли на разходка или да се возят на лифта.
Дойде време за моя полет. Появи се инструкторът, запознахме се.
Предварително бях предупреден, че заради вятъра и височината е добре да бъда
облечен с ветровка и да нося очила. Бях подготвен. Забавихме се малко докато успее да
нагласи екшън камерата за заснемането на нашия тандемен полет. Взехме
екипировката от колата и се отправихме към лифта. Пътувахме в отделни седалки,
защото екипировката е доста обемна. Получих инструктаж и закопчахме коланите един
за друг. Захващането е интересно – аз отпред в едно столче, раница, а зад мен
инструкторът с парашута на гърба си.


След като проверихме отново предпазните колани и бяхме сигурни, че всичко е
наред, полетът можеше да започне. Намирахме се на високата част на стръмен склон, от
който започнахме да тичаме напред, за да се издуе парапланера. Няма да крия – беше си

плашещо да тичам към ръба на пропастта! В един момент краката ми се озоваха във
въздуха. Ние вече летяхме!
Според инструкциите, които получих, като полетим беше необходимо да
издърпам столчето – раница под мен и да се наместя като в кенгуру. Така и направих.
Леко стисках въжето и не смеех да мърдам много. Имах чувството, че ще падна. В един
момент успях да се отпусна и да се насладя на мига. Прекрасно е да си в облаците!
Уникално е усещането да се рееш като птица, да усетиш свободата!
А каква гледка само се откри навсякъде около мен – няма такава красота! Пред
очите ми се разкри Сопот и околността. Красотата на Балкана, погледнат от високо.
Около нас се рееха и други хора, последвали порива на сърцето си, които
допълнително внасяха цвят и настроение в заобикалящата ни среда.
Инструкторът през цялото време беше концентриран и заинтересован от моето
състояние и емоции – невероятен професионализъм! След като достигнахме нужната
височина и прецени, че е подходящо за снимки, водачът ми извади камерата и започна
нашата фотосесия в небесата. В един момент я даде на мен и аз взех камерата със свито
сърце. Чудех се ако я изпусна дали ще ми се сърди или по-лошо ако падна аз с нея?!
Бързо успях да се отърся от тези мисли. Отпуснах се и се оставих да изживея този
вълшебен момент. Наслаждавах се на гледките и снимах.


Дойде моментът за приземяване. Върнах камерата на инструктора, той прилежно
я прибра в раницата зад мен. Обясни ми отново, че започваме да се снижаваме. Малко
преди земята трябваше да извадя столчето, в което се бях настанил удобно. В момента,
в който краката ми докоснаха земята, започнах бързо да тичам – също като при
излитането ни. Силата на издутия парашут ни дърпаше, паднахме, станахме, но в
крайна сметка се приземихме успешно. Сърцето ми щеше да изскочи. Беше невероятно
изживяване! Откопчахме коланите и събрахме екипировката. Поздравихме се за
успешния полет и си обещахме да повторим.
Чувствах се жив и мотивиран за нови приключения. За мен това беше ново и
различно изживяване. Изпитвах удоволствие и гордост от неочакваната си смелост – да
се хвърля от ръба на скалата съвсем съзнателно?! Чувствах се свободен.
Тръгнах си от град Сопот, зареден с положителни емоции. Споменът от този
полет остави трайна следа в моето съзнание и с гордост ще разказвам за него. Надявам
се да съм Ви вдъхновил и Ви предизвиквам да си подарите тази емоция – никога няма
да я забравите!