През един слънчев уикенд, с приятели решихме да се разходим до съседна Турция. Харесвам тази страна и често я посещавам.

Дестинацията беше град Текирдаг. Разположен е близо до България, което го прави привлекателно място за туризъм, а водите на Мраморно море допълнително изкушават.

Вариантите да достигнете до град Текирдаг са няколко: единият, този по който минахме ние, е старият път за Истанбул: Свиленград – Одрин -Люлебургас. Другият вариант е през новата магистрала за Истанбул, която заобикаля Одрин, но магистралната такса оскъпява пътуването. Третият вариант е през Малко Търново. Който и вариант да изберете определено си заслужава да посетите града.

            Пътуването мина спокойно. Пристигнахме в града, настанихме се в хотела и се впуснахме в опознаването му.

            Текирдаг или Родосто е един от най-старите градове в Мраморно-морския регион на европейска Турция, разположен на северния бряг на Мраморно море на 135 км  западно от Истанбул. Градът е модерен административен център, през който преминават основните сухопътни и железопътни артерии, свързващи страната с Европа.

            Основан е през Архаичната епоха от гръцки колонисти от остров Самос, които му дават името „Бизанте“. „Бизанте“ е споменат като владение на тракийския цар Севт II, който предлага на Ксенофонт „най-хубавата от крепостите ми край морето“ като възнаграждение за наемническите му услуги. Много автори смятат, че планината, обграждаща от север залива на Родосто (днешната планина Текирдаг) е прочутата „Свещената планина на траките“, за която говорят много антични автори.

            През Османския период градът е наречен Текфур даг, което означава византийски император. В разговорния турски език името се променя на Текир даг – „Сива планина“ и това име се приема за официално след създаването на Република Турция.

            През 1912 г., по време на Балканската война, за кратко е бил и български, а през 1919 г. градът е гръцки, но след Гръцко-турската война е върнат отново на Турция. Тогава почти цялото християнско население го напуска.

Хилядолетната история на града е събрана в археологическия музей, който се помещава в старата сграда на валийството, построена през 1928 г. В богатата колекция на музея има релефи, мозайки, статуи, антична керамика и дори фосил на 65 млн. години. Най-ценният експонат са костите на одриския владетел Керсеплептес , живял през IV в.пр.н.е.

Отправната точка на центъра е кръговото, което ще познаете по единствената статуя на Ататюрк в реален размер. Ататюрк е първият президент и баща на Република Турция. На няколко метра от кръговото е голямата джамия на Текирдаг, наречена Рустем паша, която е построена преди близо 500 години за везира на Сюлейман Великолепни.

Преминахме през центъра и поехме към морето. Обожавам морето. Всички бяхме впечатлени колко добре са изградени алеята и паркът до нея. Направихме си фотосесия по алеята и се любувахме на морските гледки.

На кея имаше рибари с лодки и рибни ресторанта. Много хора се разхождаха покрай брега и разбрахме, че в този ден е национален празник и по-късно вечерта, ще има голямо мероприятие на един от градските площади.

            Продължихме разходката си по красивия крайбрежен парк. Паркът „Мир и свобода“, на брега на Мраморно море, е красиво озеленен и украсен с дървени статуи, дарени от унгарското правителство.В него има много арт инсталации и живописни места. Местните казват, че паркът, заедно с просторната му крайбрежна алея, е любимото място за разходки на местните жители и туристи. Можем да потвърдим това, защото влезе и в нашия списък с любими места. 

Магазините започваха да затварят заради празника, а на площада се събираха хора, носещи националния флаг. Атмосферата бе празнична – знамена, флагчета, цветове. Имахме късмет, че успяхме да се потопим в потока от хора, да видим града през погледа на местните и да се насладим на мига.

            Разхождайки се, намерихме къщата музей на принц Ференц Ракоци. Впечатляваща сграда с невероятна гледка към морето. Унгарският принц Ференц Ракоци, след опит за неуспешно въстание срещу австрийците, отива в османската империя и се настанява през 1720 година в Текирдаг, където живее в изгнание до смъртта си (1735 г.) Днес къщата му е ценен архитектурен паметник и е превърната в музей. Интерес предизвикват дърворезбите, цветните стъкла по прозорците и столовата. Направихме снимки отвън, защото заради празника беше затворена, но определено при следващото ни посещение в града ще я посетим.

            Друг шедьовър на османската архитектура е джамията “Рюстем паша”, построена през 1553 г. от прочутия архитект Мимар Синан. Комплексът включва медресе, хамам, библиотека и безистен с 49 магазинчета.

            На няколко места из града могат да се видят запазени стари сгради, съхранили духът на отминалото време и запазили историята на един живот.

            Текирдаг е известен с анасоновата си ракия, черешите и прочутите кюфтенца. Време беше и ние да хапнем от тези специалитети. Срещнахме затруднения с езика – местните знаеха единствено турски език. Изгубени в превода, се опитахме да поръчаме храна, получихме различно от желаното, но бяхме гладни. Посмяхме се и хапнахме, каквото ни донесоха.Понякога при пътувания в чужбина се получават комични ситуации, но е добре да ги приемем с усмивка.

            Вечерта се отдадохме на заслужена почивка в хотела.

            Сутринта след закуска направихме кратка разходка из централните улици. Градът се беше върнал към нормалния си ритъм и нямаше и следа от празника.            Тръгнахме доволни от прекараното време. По пътя спряхме в един търговски център близо до Люлебургас, за доза шопинг – не можехме да си тръгнем с празни ръце.

            Отправихме се към България доволни от преживяното и впечатлени от разходката, която организирахме импровизирано.

Обещахме си, да дойдем на плаж в града. Срещата с морето и хубавите емоции, предизвикат усмивки на лицата ни, които греят дълго след това.