Днес ще опитам да ви пренеса в една сравнително близка балканска страна, която е все по-привлекателна за българите и се превръща в чудесна възможност за уикенд екскурзия.

Албания. Страна с излаз на Адриатическо и Йонийско море, впечатляваща със своите плажове, както и с красотата на Албанските Алпи –  Динарите.

В древността, Албания е била северна част от римската провинция Епир. След като са част от България през IX-XIII век и за кратко в ромейската и сръбската държави, албанските земи са завладени от Османската империя. По време на Балканската война страната извоюва своята политическа независимост през 1912г. и се превръща в конституционна монархия. Следват окупация по време на Втората световна война, комунистически режим през 90-те, а днес е парламентарна република със столица Тирана.

Пътувах с автобус, което беше дълго и изморително. Пътуването трае около девет часа, преминава се през планински пътища и живописни райони. Многото завои и балкански пътища, са нещата, които изморяват при пътуване с автобус. Границите бяха слабо натоварени и преминаването през тях стана бързо и безпроблемно

След няколко кратки почивки пристигнахме в град Саранда – „царицата на албанската ривиера“ с невероятни залези.

Саранда е крайбрежен град, разположен в южна Албания, на границата между Йонийско и Адриатическо море.

Днешното име на града е свързано с византийския храм „Св. Четиридесет мъченици“, чиито руини са запазени върху хълма над града. В предание в околността на храма се твърди, че е имало 40 църкви, по една за всеки византийски войник – мъченик в името на Христос.

Саранда е изграден върху останките на древния град Онхисмос, който е бил важна търговска връзка между Епир и Италия. Разрушен през 552г. при нашествие на готите, днес, градът се оформя като основна туристическа дестинация в южните части на Албания. Има изградена фериботна връзка с близко разположения гръцки остров Корфу, която спомага за непрекъснатия приток на туристи в града.

Настанихме се в хотел близо до крайбрежната алея. Двамата с моя травъл приятел, бързахме да се отървем от багажа и да тръгнем по централните улици на града.

Гледката към морето е фантастична. По пътя към централната част на града спряхме за кратки фотопаузи. На един от плажовете имаше събитие с музика и нещо говореха, останахме да погледаме. Продължихме разходката си.Междувременно разпитахме къде се намира автогарата и от къде се движат автобусите, защото имахме план да посетим Бутринт и Гирокастро.

На сутринта, бързахме да хванем автобус до Бутринт, за да изпреварим горещините и да имаме време за разходка из древния град. Автобусът ни закара до входа му. Купихме си билети и влязохме да се запознаем с албанската история. Забелязахме интересно съоръжение, намиращо се в близкото езеро – бе изграден специален понтон за автомобили, който с помощта на вериги и макара, придвижваше хора и коли от единия на другия бряг на езерото. Наблюдавахме придвижването,направихме снимки и продължихме към същината на обиколката.

Бутринт е античен и средновековен град, чиито останки са разкрити в Южна Албания, на около 15 км от град Саранда. Намира се в национален парк „Бутринт“ и  е част от списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.  Селището възниква като гръцка колония на жителите на остров Корфу. По късно става владение на Римската империя, а след приемане на християнството, тук се сформира един от първите християнски центрове на Балканите.  След това е окупиран от Венеция, а след идването на османците районът започва да се заблатява и хората го напускат.

Днес, Бутринт е успял да се запази добре, въпреки изминалите векове и влажния климат. На места се виждат само основите на величествените сгради, но другаде са запазени и възстановени цели постройки, като амфитеатъра. Лично аз , бях впечатлен от въздействието на града и от това, колко добре е поддържан. Разходихме се по пътеките между останките и се впечатлявахме от уменията на древните. Стигнахме до самия връх на града, който се намира на хълм и откъдето се разкриват невероятни гледки.

Отправихме се към автобусната спирка, за да чакаме автобуса за хотела. Слязохме на по-ранна спирка в малкото селце Ксамил, което е на 10 км от Саранда и на 5 км от Бутринт. Радва се на голям туристически интерес. Все повече се предлага като място за почивка и отдих сред туристическите агенции, а цените са съвсем прилични.

На места плажа е каменист, но пък водата е тюркоазено синя и мястото е невероятно за релакс. Седнахме в един „бийч“ бар и се насладихме на фрапе и събиране на тен

За вечеря решихме да изберем един по нетрадиционен ресторант. Тук пробвах тартар от сурово телешко. Не ми хареса особено, но беше забавно.

За следващия ден бяхме предвидили да посетим Аргирокастро (Гирокастро).

Тук имахме стресова ситуация. Отидохме на импровизираната автогара, а там – автобусът го няма. Питахме чакащите хора – някои казаха, че е заминал, а други – че ще дойде. Помислихме, че се е напълнил още преди времето за тръгване и не е можел да поеме повече хора. Но все пак изчакахме да не би просто да не закъснява. В крайна сметка се оказа именно това – закъсня.

Прехвърлихме няколко баира и вече бяхме в Гирокастро. Като всеки туристически град, на автогарата ни чакаха псевдо таксиметрови шофьори, които предлагаха да ни закарат до старата част на града.  Един шофьор беше много настоятелен, опитахме да го избегнем, но накрая се качихме. Бързо ни закара до горе. Цената не беше висока.Но реално разстоянието е малко, приятно за разходка, може да се повърви, а и да се спестят пари.

Името Аргирокастро произлиза от гръцки език и означава „сребърна крепост“. Градът се намира в южната част на Албания и е главен град на историческата област Северен Епир. Населението му е около 22 000 души, като голяма част от тях са етнически гърци. Благодарение на съхранената архитектура от времето на османското владичество, градът е включен в листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Сред интересните забележителности са старата османска крепост – днес военен музей, етнографският музей, помещаващ се в родната къща на Енвер Ходжа, дюкяните по старата чаршия.

Бяхме запленени от красотата на стария град – на местните сгради и дюкани. Отправихме се по тесните улички и се потопихме в атмосферата. Изкачихме се до крепостта. Погледнахме града отвисоко и направихме снимки. След това се поразходихме и тръгнахме пеш към автогарата, за да хванем автобуса обратно за Саранда. По пътя се отбихме в една от многото пекарни на града и опитахме от вкусните изкушения.

На връщане, пътят беше по-спокоен и се наслаждихме на гледките. В Саранда решихме да се разходим из центъра и да вечеряме нещо местно и  традиционно.

Времето беше приятно и не ни се прибираше. Качихме се на едно парти-корабче, което тръгваше в 23ч на нощна разходка в морето. Беше забавно. Балканска музика, напитки, приповдигнато настроение и невероятен екипаж. Дори капитана на кораба танцуваше наред с пътниците и беше атракцията на вечерта. Забавлявахме се, плавайки в района на Саранда.. Цената е съвсем разумна и символична, но изживяването си заслужава.Препоръчвам го.

На сутринта, беше време да освободим хотела. Не ни се тръгваше. Гледахме морето, с тъга събрахме багажа и се отправихме към автобуса. Заредени с нови спомени, вече планирахме следващото си пътуване.