Пролетта бавно настъпва, времето се затопля и желанието за пътуване се засилва.

За щастие Родината ни предлага безброй възможности за туризъм.

В следващите три поредни статии, ще Ви разкажа за три дестинации, които са близо до Пловдив и са идеални за уикенд туризъм.

Ще започна със Свиленград.

Много пъти съм минавал покрай града на път за Турция, но така и  не го бях посещавал.

Свиленград се намира в непосредствена близост до точката, където се събират трите държавни граници – на България, Гърция и Турция – това го прави „входната врата“ на страната ни. Отстои на около 70 km, 150 km и 300 km югоизточно, съответно от Хасково, Пловдив и София. Разположен е по двата бряга на река Марица, в нейната долина, ограничена от Източните Родопи и Тунджанския масив в частта му Бранница (Сакар планина). Тук е налице един дълъг и оформен пролом, който започва от Симеоновград и свършва при Одрин.

Поехме с колата по магистралата. Пътя беше спокоен и пътуването мина безпроблемно. Минавайки покрай табела за манастира Св. Атанасий, решихме да разгледаме манастира. Слязох от магистралата и поех по тесен път, добре обозначен. Пред манастира има широка поляна, удобна за паркиране. Оставих колата и заедно с моят спътник се потопихме в спокойствието и безвремието, което витаеше тук. Пеят птици, чуват се щурци. В далечината се чува тътенът от магистралата.

Манастирът представлява красив зелен двор с малка църква в него. А наоколо природата спира дъха. Основан е през 344г. от Св. Атанасий Велики, патриарх на Александрия. Разположен е на стратегическия път Константинопол – Сердика (Истанбул – София). Според научна експедиция това е първият манастир, основан по българските земи и най-старият действащ манастир в Европа. Има кладенец с лековита вода, както и постница в скалите над манастира, обитавана от светеца в неговите дни на пост и усамотение.

Тръгнахме си от това свято място енергийно заредени и пристигнахме към обяд в Свиленград. Стари имена на града са:Бурденис, Бурдипта, Бурдист (римски период), Кинекли или Канаклия (Средновековие).

Настанихме се в хотела и започнахме обиколката си из града. За него знаех само, че е българският Лас Вегас – голям брой казина и туристи от Турция, които идват за да похарчат пари през почивните дни.

Градът всъщност е приятен за разходка. Има красив градски парк, широк център, заведения и забележителности. Подходящ за уикенд бягство от ежедневието.

Най – впечатляващ за мен е старият мост над река Марица на Мустафа паша, построен през 1529г. Легендата разказва, че везирът, Мустафа паша, решил да построи моста за севап(добро дело) на хората. Възхитен от изграденото,султан Сюлейман поискал веднага да го откупи, но везирът се опитал да разубеди своя господар– неуспешно. Хитрият владетел искал да печели пари от преминаването през него. Цяла вечер Мустафа паша мислил как да успее да запази моста за хората и да излезе от заплетената ситуация. Взел решение да се самоубие. Още същата вечер изпил смъртоносна отрова. Когато на следващата сутрин султанът разбрал за случилото се, гневът му бил неописуем. В яда си изрекъл жестока клетва – Който пръв премине през моста да загуби най-свидното, което има. Дълго време никой не се осмелявал да премине през него, за да не го застигне проклятието. Покрусеният от мъка баща на Мустафа паша, който загубил най – милото си, решил да премине през моста и да развали проклятието. Тук легендата мълчи.

Старият мост се превръща в един от символите на града, около който се разраства Свиленград. От 2003 година е паметник с национално значение. Според мнозина той може да се сравни с моста на Дринав Босна.

Следдузина снимки, продължихме обиколката си. Неусетно дойде време за вечеря. Мястото, което избрахме е  ресторант „Парка“. Уютно място с музикална програма – певица и оркестър. Храната е добра и разнообразна. Прекарахме доста време там в забавление и разговори.

Решихме да видим града по тъмно. И да, наистина е като Лас Вегас – светлини, музика, мостът също е осветен и изглежда внушително на фона на вечерния мрак.

Така мина първият ден от нашето двудневно приключение. На сутринта закусихме и освободихме хотела, след което се отправихме към село Мезек, за да разгледаме Мезешката крепост, гробницата и да опитаме виното.

Село Мезек се намира на много близко разстояние от град Свиленград на около 14 километра. Основано е на 2 км източно от сегашното му местоположение в местността Орехите (старо име: Юртището). В миналото селото се е наричало Музак, което по превод на Богдан Филов означава музей. Селото се състояло от 800 – 1000 къщи и поради стратегическото си разположение е било обект на чести нападения.При едно такова нападение е било разрушено, след което е било образувано ново село, по източните склонове на Родопи.

До Мезек се стига по хубав и добре обозначен път. За да стигнете до крепостта, трябва да преминете през селото. Има указателни табели за нея, а и местните са изключително отзивчиви.

Мезешка крепост (Неузетикон или Неутзикон) е средновековно византийско укрепление изградено през 11 – 12 век. Разположена е на надморска височина около 210м, върху издължена тераса, в подножието на стръмно разклонение, носещо името Св. Марина или Гората. Крепостта огражда площ от около 7 декара с форма на неправилен четириъгълник с размери 110/60 m. Стените са дебели от 1,90 м до 2,50м и изградени от ломени камъни, споени с бял хоросан, украсени с три тухлени пояса от външната страна.

Части от крепостта са разрушени с цел използването на камъните за строеж на турски казарми в Свиленград, като най-пострадала е северната стена.

Местното население нарича крепостта „Калето“. Тя е имала функция на гранична стражева крепост и е охранявала териториите между реките Марица и Арда.Отбраната на крепостта е подсилена с девет кули със заоблена форма, които се издават повече от половината извън дебелината на стената и височина над 10 m. Пет от тях са разположени на южната стена, като две са ъглови, а три – са по фронта. Две от кулите са на западната страна – по средата и на главния вход, и по една на северната и на източната стена.

Отново направихме много снимки. Гледките от горе са впечатляващи.

Върнахме се в селото, а от там – към тракийската гробница. И тук е предвидено хубаво място за паркиране. Оставихме колата и продължихме пеша към гробницата. По пътя ни очакваше приятна изненада. Български художници са пресъздали някой от артефактите намерени в нея, в прекрасна арт 3D илюстрация. Ако стъпиш на точно определено място, образите стават триизмерни. Смятам, че това е много иновативен и интересен подход за привличане на вниманието на младото поколение, към културните ценности на България. Отделихме време и разглеждахме тези рисунки, докато накрая не стигнахме входа на гробницата.

Гробницата при Мезек е най-голямата и една от най-интересните и внушителни куполни такива, от микенски тип в Тракия. Запазена е изцяло в оригиналния си вид. Отвън е покрита с внушителен могилен насип с височина 14 – 15 m и диаметър при основата 90 m. Изградена е от дялани каменни блокове, свързани на места с железни скоби. Вътре се влиза през коридор (дромос) с дължина 20,65 m, широчина 1,55 m и средна височина 2,50 m. Следват две правоъгълни преддверия (с триъгълен свод – като този на дромоса), а след тях в кръгла погребална камера – толос с формата на пчелен кошер. Помещението има диаметър 3,30 m и височина до върха на купола – 4,30 m., а в него се намират каменен саркофаг и две каменни корита (урни).

В гробницата са открити голям брой предмети от злато, бронз, желязо, стъкло и керамика, които са изложени в музеите в София и Хасково. Сред тях има златни накити, обеци, нагръдник от желязо, сребърни, златни, бронзови и глинени съдове, бронзов канделабър (голям трикрак свещник с лампи), висок 134 cm, украсен с голяма статуетка на танцуващ сатир. Предполага се, че гробницата е използвана като храм от типа хероон – място, където се почитал култът към божествения покойник чрез определени религиозни ритуали. Използвана е многократно и най-вероятно е служила за фамилна гробница на тракийски аристократ. Открити са следи от шест погребения.

Вече беше късен следобед и времето ни притискаше, за това бързахме да се отправим към винарната, където да дегустираме от прочутото Мезешко вино. Намерихме лесно мястото. Човекът, който работи там, ни разведе из обекта. Предложи дегустация, но тъй като аз съм шофьорът, не се възползвах, но си купих бутилка от препоръчаното от него вино, за да занеса у дома и да опитам със семейството си.

Така опияняващо завърши уикенд разходката ни. Очаквахме с нетърпение следващите почивни дни.