На Балканския полуостров сме се събрали народи с огнен характер, непримирима воля и несломим дух. Но сме и хора, които знаят как и умеят, да се забавляват и да си доставят удоволствие във всички аспекти. Един от най-значимите такива е кулинарният, а характерно вкусово изкушение е скарата. В тази статия, ще ви разкажа за моята екскурзия за Фестивала на сръбската скара в Лесковац или т. нар.„Роштиада“.
С моя верен другар, потеглихме с кола от Пловдив за Сърбия, като избрахме за изход от страната, най-популярния граничен пункт – Калотина. Бяхме нетърпеливи да се потопим в атмосферата на този кулинарен фестивал и да вкусим от небезизвестните сръбски плескавици. Стигнахме бързо и безпроблемно до границата, но там ни чакаше огромна опашка от коли, пътуващи към Западна Европа. Почакахме доста, но в крайна сметка дойде нашият ред. От сръбска страна, попаднахме на усмихната и млада митничарка. Попита ни на къде сме се отправили и остана много изненадана от нашия отговор . Нейната реакция беше много забавна, извика: „О, боже, празник на плескавицата! Идвате да пукате плескавици! Ще станете дебели!“ Посмяхме се заедно и успешно продължихме пътя си.
Избрахме да нощуваме в град Ниш, който е популярна шопинг дестинация за хората от западна България. Намира се на около 160 km северозападно от София и на около 250 km югоизточно от Белград. Разположен е на брега на река Нишава.
В античността градът най-дълго е бил под властта на Римската империя и се нарича Найсус.. В периода 3 – 7 век е бил заселен от славянски поселници от т.нар. българска група. Ниш влиза в пределите на Първата българска държава заедно със Средец по времето на хан Крум (809 г.). Ал-Идриси описва града Ниш от XI—XII в. като град с много месо, мед и мляко, чиито цени били винаги ниски.
Според много наши и чужди историци, Ниш никога не е бил сръбска територия. По време на първия кръстоносен поход, един от кръстоносците, описвайки похода, разказва, че като минали Землин, стигнали Белград, където се свършвала българската земя. След това пътували 8 дни през прочутата Българска гора край Морава, за да стигнат средата на българската страна в Ниш, където било седалището на управителя на българите (тогава византийския чиновник Никита).
Известното Нишко въстание от 1841 г. е отразено от всички източници (френски, австрийски, руски и прочее), като въстание на българското население срещу несправедливостите при прилагането на място на Гюлханския хатишериф.
Градът е предаден на Сърбия от Русия през 1878 г., като компенсация за това, че Сърбия не може да се разшири в Новопазарско и Санджак.
Легендата за създаването на града е свързана с историята на брат и сестра на име Ниша и Вида. Родината им била от Морава до река Дунав. Двамата решили да разделят родината си: Ниша взел Нишава и Поморавле, а Вида–земята до Дунава.Ниша построил град Ниш на река Нишава, между Горица и Виник, а Вида построила Видин на Дунава. Но братът и сестрата се скарали за границата между двете държави. За да избегнат кавга, те се споразумели следното: всеки от двамата трябвало да изгради железопътна линия от своя град до другия и да тръгне по същия път в определен ден и час, за да може да поставят границата на точката, на която се срещнат. Но не спазили договорката си.Ниш, вместо желязо, избрал камък и проправил с камък път от своя град Ниш до Грамада, а Вида подковала конете с желязо и след това дошла до Грамада на кон. И така, те поставили границата между своите държави при Грамада, а като обозначение на границата, изградили голям хълм от камъни, който съществувал до 1876 г.
Решихме първо да се настаним в хотела, да си починем и след това да продължим пътя си към Лесковац.Лесковац е град в Югоизточна Сърбия, административен център на Ябланишки окръг. Разположен е в Лесковската котловина и е сред центровете на Поморавието. Макар и сериозно изостанал в икономически план, Лесковац продължава да бъде административен, културен и образователен център на окръга, в който има много основни и средни училища, 2 висши (икономическо и текстилно) училища и Технологическият факултет на Нишкия университет.
Градът е известен най-вече със своята т. нар. Лесковашка скара. Ежегодно се провежда „Роштилиада“ – празник на скарата, който се посещава от около 250 000 души всяка година. Скарата е традиционен начин на приготвяне на печени ястия от смляно месо, с леко лютив вкус, характерен за района на Поморавието. В миналото, когато все още е нямало машини за мелене на месо, каймата за лесковашката скара се е кълцала на ръка. Местните готвачи все още предпочитат този начин на обработка на месото, тъй като при него ястията стават по-сочни и трудно прегарят. Също така,според специалистите, най-добрите лесковашки специалитети стават само, когато се приготвятна скара върху дървени въглища. Според опитните майстори, за да бъде едно ястие на вкусно, трябва първо много добре да се подбере и обработи месото. То се оставя да престои, след което се смила и отново се оставя да престои при температура до 4 °C за около 24 часа. Отново се смила и се омесва добре. Едва след като се спазят тези подготовки каймата е готова за печене. В България лесковашката скара става популярна в началото на 90-те години на ХХ век, когато след разпадането на Югославия, мнозина майстори на сръбската скара идват да работят или да отворят свои ресторанти в страната. Най-известните специалитети от лесковашката скара са плескавица, вешалица, сръбски кебапчета и други.
Освежени, готови за забавление и леко гладни, тръгнахме към фестивала. Събитието е традиционно провежда се всяка година в края на август или началото на септември. Радва се на голяма популярност сред местни и гости на града. Провежда се на самата главна улица, където са разположени множество временни щандове и витрини за печене на месо, на които се предлагат традиционните сръбски специалитети, които са известни по целия свят, като плескавици, кобашици (наденички), кебапчета, бели и димлени пушени, вешалици, роштил, увияч, айвар (сръбска лютеница), гравче на тавче (боб на скара), печени прасенца и още много вкусотии, приготвени на място, студена бира и много музика и настроение.
Като неразделна част от фестивала са състезанията за най-голяма плескавица, кебапчета, в които вземат участие едни от най-добрите готвачи, заедно със студенти в хранителната промишленост и още разнообразни концерти, ревюта и конкурси, включени в програмата.
Ароматът на печено месо се носеше още от далеч. На импровизираният вход на фестивала ни посрещнаха фигури на двойка готвачи и една голяма червена чушка, които привличаха любителите на фотосесии.
След това вече бяхме погълнати от множеството сергии и асортимент от вкусови изкушения и удоволствия.
Бях впечатлен от огромните скари, върху които се печеше храната. Интересно е, че след като си избереш и заплатиш месо, гарнитурите са оставени на свободен достъп – всеки може да си сложи каквото желае и обича, в количество, което сам прецени. Впечатляващи чевермета с прасенца и агънца. Различни колбаси и сирена. Навсякъде цареше положително настроение, съпътствано от типични балканска музика и ритми.
В края на алеята имаше изложение на камини и пелети. Имаше и щандове за сувенири.
На един от площадите, бе изградена сцена, на която различни популярни сръбски изпълнители, правеха саунд чек на микрофоните и се подготвяха за изявата си в разгара на вечерта. От всички изпълнители, успях да разпозная само Кеба, който с огромен професионализъм подхождаше към събитието. Концертът започна, площадът стана изключително оживен. Хората знаеха текстовете на всички песни и не се притесняваха да пеят с цяло гърло.
Насладихме се на храната и музиката, но дойде време да се върнем в град Ниш, за да отпочинем.
Сутринта, след закуска, освободихме хотела и се разходихме из града. Видяхме пазара и крепостта на града. Интересното е, че не се заплаща входна такса за посещение на крепостта.
Нишката крепост e важен исторически и културен паметник. Обект е на културното световно наследство на ЮНЕСКОи е сред най-големите и най-добре запазените крепости в централната част на Балканите.
Разположена е на десния бряг на р. Нишава, върху нисък хълм, свързан с широк мост през реката с центъра на града. Съществуващата крепост е от османски произход от началото на 18 век, изградена върху останки от укрепления – древноримски и средновековни.Крепостта има формата на многоъгълник, образуван от крепостните стени, с 8 бастионни тераси и 4 масивни порти. Отвън крепостта е оградена от ров, чиято северна част е запазена до днес. Крепостните стени са с дължина 2100м, височина 8ми дебелина 3м. Изградени са от обработени каменни блокове от близки кариери. Отвътре стените са допълнително укрепени с дървена конструкция и насип.
Освен стените много добре са запазени 2 порти – южната Стамбол капия и западната Белград капия.
В крепостта има метеорологична станция, която осигурява данни за синоптични прогнози за града. В нея се провежда Нишкият кинофестивал от 1966 година.
Посетихме местна кафана и направихме снимки на местата, които ни впечатлиха.
В ранния следобед поехме към границата. Разстоянието е около 100 км. Стигнахме бързо, но на границата отново имаше голяма опашка от коли.
След това кулинарно пътешествие се завърнахме у дома, където вече планирахме следващата си дестинация.