Уикенд е. С моя спътник в пътешествията, този път се отправяме към град Хасково.Бил съм тук и преди, но градът заслужава да се посети повече от веднъж. Преминавайки из града си спомних за нашето пътуване до Измир, за което вече съм ви разказвал. 

Великолепието на Измир и Чешме – ЧАСТ 1 ЧЕШМЕ

Великолепието на Измир и Чешме – Част 2 – Измир 

Хасково е град в централна Южна България,град с повече от 1000 години история. Недалеч от границите с Турция и Гърция, градът се е превърнал в център на международен, търговски и културен обмен. Също така и в привлекателна дестинация за развитието на промишленост – в сферата на строителство и машиностроене за хранително-вкусовата промишленост, химическа промишленост, винопроизводство, производството на храни, напитки и тютюневи изделия, шивашка и текстилна индустрия.

Оставихме колата на паркинга на хотела и се отправихме към центъра с идеята да посетим Историческия музей. Обаче за наш късмет музеят не работеше.Работното му време е от понеделник до петък, от 09.00 до 17.00 часа.

Разходихме се по централната улица. Може би знаете, че в град Хасково, се намира единственият паметник на завистта. Поставена е в центъра на град Хасково върху масивен гранитен постамент и представлява човек, който иска да полети, но две ръце са хванали здраво крилете му и се опитват да ги прекършат. Скулптурата се „ражда“ изпод ръцете на Господин Тенев – Гуспата. Уникалната творба е отлята от бронз, височината ѝ е 3 метра, а теглото – 1 тон. Този паметник е оригинален начин на автора, да изпрати послание до хората, че винаги ще има някой, който да се опитва да ни спъва и да ни пречи по пътя към мечтите ни, но това не трябва да ни спира.

Продължихме нашата разходка към часовниковата кула на града. Тя е построена в началото на 19-ти век като символ на града и на стопанския подем. Незнайно защо, през 1913 г. Градският общински съвет приема решение за разрушаването ѝ.

 На 8 септември 2012 г. ръководството на община Хасково прави първата копка на възстановяването на старата часовникова кула. Година по-късно, отново на празника на града – Рождество на Пресвета Богородица, Хасково възвръща този свой символ, възстановен изцяло от дарения.

Възстановената часовникова кула се извисява на 23 метра и е изградена от дялан узунджовски камък. На върха ѝ са поставени три циферблата и електронен механизъм с GPS сверяване, а камбанен звън отмерва изминалите часове.

Любопитен факт е, че камбаната на кулата е от леярната „Whitechapel“, произвела камбаната на Биг Бен, камбаната на свободата във Филаделфия, камбаните на Олимпиадата в Лондон и камбаните за юбилея на кралица Елизабет II.

В близост до часовниковата кула се намира и паметника на Кауна, отново дело на Гузпата. Самата скулптура се състои от три части.

Първата част – Каунь (от турски – „пъпеш”), станал нарицателно име за хасковец.

Втората е каца – дървен съд от народното битие, предназначен за ферментация на плодове. Човек се ражда гол и бос, не знаейки нищо, и напуска този свят без да е научил всичко. През годините на живота си той се учи, поумнява и помъдрява. Кацата символизира точно това узряване или ферментиране.

Третата част е мъжка фигура с голяма глава, малки крайници и усмивка от ухо до ухо. Облечена е в народна носия, с калпак и закичено цвете. Изобразена е изскачаща от разкъсания каунь, насаден в кацата, и е символично изображение на самия хасковец – винаги усмихнат и весел,приветстващ с широко отворени обятия всички свои съграждани и гости на града.

Продължихме към най-голямата забележителност на града, а именно монумента на Света Богородица. Разположен в дясно от главната улица, с алея от цветя и стълби високо се извисява внушителният монумент. Това е най-високият монумент на Света Богородица в света.  Открит е през 2003 г. с водосвет от митрополит Арсений, а само две години по-късно, с внушителните си 32,8 м. височина, е вписан в книгата „Световните рекорди на Гинес“, раздел „Религия“. През 2009 г. влиза и в листата на Стоте национални туристически обекта на България под номер 72 (печат може да получите на място в обекта или в офиса на Туристически информационен център – Хасково). Автори на статуята са скулпторите Петьо Александров, Никола Стоянов и колектив. Изработена е от полимер-бетон и тежи 80 тона.

Монументът е поставен върху 17-метров постамент, в основата на който има малък параклис „Рождество Богородично“.

Символът не е избран случайно. Божията Майка винаги се е считала за покровителка на града. От 1993 г. 8 септември, денят на Богородица, е приет за празник на град Хасково.

Беше време за обяд и отмора. След това планирахме да видим още две от къщите музеи на града, но за наша изненада и те не работеха в съботния ден.

Продължихме с разходка из градската част. Обмисляхме да посетим парк „Кенана“, още един от символите на града, но решихме, че няма да ни стигне времето тъй като се намира на голямо разстояние от центъра. Все пак, трябва да оставим нещо и за следващ път! Вечерта останахме в хотел „Ретро“ за вечеря.

След закуска освободихме хотела и се отправихмекъм село Узунджово и Узонджовскатацърква.

Узунджово е едно от най-известните села по времето на Османската империя. Разположено е на кръстопът, свързващ Европа и Азия, Изтока и Запада. Селото е известно с най-големия и прочут панаир, провеждан на територията на цялата Османска империя – Узунджовският, който просъществува близо два века. Провеждал се е ежегодно в края на лятото, като по време на разцвета му през XVIII век е траел 40 дни, събирайки между 50 000 и 150 000 души. Днес от него е останала „джамията – църква“, уникална не само с архитектурата си, но и с историята, която разказва.

През 1592г. Великият везир Синан паша, виждайки ключовото местоположение и ролята, която играе панаирът, дарява 30 000 златни гроша за построяването на цял комплекс. Той включвал внушителната джамия и приличаща на крепост кервансарай, предлагащ места за нощувка на над 2000 човека, с над 350 стаи, на два етажа и обори за над 1000 коня. Кервансараят е имал няколко входа с железни врати водещи във вътрешен двор с 80 огнища, 2 хамама, имарет, много чешми и шадраван.

В двора на църквата е позиционирана постоянна информационна експозиция на открито, която разказва историята на прочутия Узунджовски панаир. Това е една реализирана идея на Туристически информационен център – Хасково, която цели да популяризира изключително значимата, в исторически план, роля на най-голямото тържище в Османската империя.

Със започването на Руско-турската освободителна война, уникалното за времето си търговско средище, прекъсва своя живот. В началото на 20 век Турция връща имота на България и разрешава преустройството на джамията в църква.

През 2007 г. храмът е възстановен. При реставрацията са открити два средновековни надписа на арабски език с религиозно-философска тематика, които не са точно датирани. Обновени са всички икони и стенописи. Тревненският майстор Дарин Божков резбова нов иконостас. На прозорците са изрисувани изящни стъклописи, дело на талантливия хасковски художник Михо Михов, изобразяващи сцени от живота на Божията майка.

През миналия век, площада пред църквата „Успение Богородично“ , където се е провеждал Узунджовският панаир, е обявен за паметник на културата от национално значение.

От църквата тръгнахме към Александрово, където искахме да посетим Александровската гробница. Можете да я посетите всеки ден от 09.00 до 17.00 часа, с изключение на понеделник.

Александровската гробница, разположена в западните покрайнини на село Александрово, на около 20 км източно от град Хасково, е открита през 2000 г. при разкопки на могилата “Рошавата чука”  до с. Александрово, от екип археолози, ръководен от д-р Георги Китов (1943-2008). Гробницата е тракийска и е едно от най-значимите открития на българската археология. Построена е през втората половина на IV век пр. Хр. Служила е за последен дом на богат тракийски владетел, чието име остава неизвестно. Стенописите на гробницата са уникални и сравнително добре запазени. Архитектуратасъщо е впечатляваща.

Височината на могилния насип на „Рошавата чука“ е 15 м, а диаметърът му надхвърля 70 м. Гробницата има коридор, дълъг 15 м, а входът й е от изток. По коридора се стига до правоъгълна камера с размери 1,92х1,5 м. След нея следва кръгла камера с диаметър 3,30 м и височина 3,40 м. Сводът й има камбановидна форма и започва още от пода. До южната й периферия е изградено каменно ложе, което е било разрушено още в античността.

Счита се, че гробницата имала два периода на използване. За това свидетелстват двете подови нива на кръглата камера – едното от каменни блокове, другото от трамбована глина.

Това е едно от най-големите съоръжения от този тип. Нейните стенописи са уникални по рода си и са разположени из цялата гробница – в камерите, в коридора, в преддверието и представят различни сюжети. Най-разнообразни са стенописите в кръглата камера – тя е изографисана в шест хоризонтални пояса с различна широчина, разположени един над друг. Повечето фрески изобразяват ловни сцени.

През 2009 г. в непосредствена близост до гробницата отворя врати Музеят на тракийското изкуство в Източните Родопи. В него е изградено точно копие на Александровската гробница, което е достъпно за туристи, за разлика от оригинала.

Чрез репликата се дава възможност на посетителите да се запознаят с един наистина уникален паметник на античното изкуство в Тракия. Богатата експозиция показва още и множество артефакти от тракийския период в региона на град Хасково, като голяма част от тях, могат да бъдат видени в стенописите на Александровската гробница – въоръжение, накити, съдове.

Сред най-ярките експонати в Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи” безспорно са откритите в северната част на Сакар планина 98 златни апликации (4500 – 4000 г. пр. Хр.). Заедно със златните накити от Варненския некропол и огърлицата от с. Хотница те са най-старото обработено злато в света.

Музейният център „Тракийско изкуство в Източните Родопи” е един от най-модерните, отлично оборудвани и представителни в страната, а от 2011 г. е и част от Стоте национални туристически обекта на България.

И този уикенд мина бързо и неусетно. Разходката ни в град Хасково и региона отново беше доста обогатяваща и интересна. Останаха места, които не успяхме да посетим, но това е идеален повод да се върнем отново!