Отново е събота и е време за приключение. Този път реших да се отправим към град Ямбол.
Намира се в Югоизточна България и е разположен на двата бряга на река Тунджа. Намира се на 297 км от столицата, 168 км от Пловдив и само на 77 км от морето – една приятна и лесно достижима дестинация!
Оставихме колата на обществен паркинг в центъра на града, срещу хотел Тунджа, за който през почивните дни, паркирането е безплатно.
Поехме по красивата централна улица, заобиколена от множество кестенови дървета.
Още с първите крачки по алеята стигнахме до Ямболският безистен – един от символите на града. Работното му време е всеки ден от 09.00 до 17.30 часа, като през зимния период, в неделя работи само с предварителна заявка.
„Безистен“, всъщност е покрита чаршия. Понятието е със стар персийски произход. Идва от думата „bez“, което ще рече “дрехи”, “чаршафи”, “бродирани тъкани” и наставката „istan“, която в случая означава „място“. Така се получава “място, където се продават дрехи, бродирани покривки, бельо”. Най-вероятно такова е било изначално предназначението на подобен вид сгради. По-късно безистените са се превърнали в пазари за всякакви стоки и занаятчийски изделия.
Ямболският безистен е построен през 1509 г. по образец на други подобни османски сгради в европейската част на империята. Заедно с Шуменския такъв, са единствените безистени в България, запазени от времето на османското владичество. Нареждан е сред най-красивите покрити пазари на Балканите, оценяван, като еталон на общественото строителство за граждански нужди в Османската империя в периода ХV – ХVІІ век. За неговия облик и стопанско значение през 1667 г. разказва османският пътешественик Евлия Челеби:
„Има… един солиден Безистен с четири железни врати. Такъв оживен и украсен безистен в никоя друга страна няма. Всички ценни неща се намират в него в изобилие и на безценица…”
Обявен е за паметник на културата с национално значение през 1972 г.
Съществувал през вековете като покрит базар, от 2015 година Безистенът отваря врати като модерен културно-информационен център, който представя по атрактивен начин богатото културно-историческо наследство на Ямбол и региона.
С обособени зали на три нива, по неповторим начин тук се срещат минало, настояще и бъдеще. Култура, истории и традиции, пресъздадени чрез модерни технологии, ни потапят в забравени разкази и непознати случки.
Влезете ли в подземния етаж на сградата, ще откриете „Миналото“. Визуализирани в 3D-формат оживяват личности, музеи и крепости, църкви, обществени сгради и паркове.
Истории за себе си и времето, в което са живели, разказват 25 личности, свързани с Ямбол.Тук са родени първият професор по педагогика в България – Петър Нойков, елитният математик Атанас Радев, художникът Джон Попов, българският енциклопедист Кирил Кръстев, Иван Параскевов, виден български общественик в Браила, чиято дъщеря Стиляна, извезва първообраза на българското национално знаме.
„Кладенецът на времето“ показва най-интересните маршрути за разходка из Ямбол, а „Интерактивна земя” на Безистена ще ви направи свидетели на най-значимите моменти от обществения и културния живот на града. Тук е мястото, където могат да се видят и чуят истории за ямболския театър, музейното дело, ямболския цепелин, конския трамвай, полковете на Ямбол, масонството, анархизма, спортната слава на града и др.
Пространството вътре е използвано за различни изложби. Когато ние бяхме там, имаше гостуваща изложба от Пловдив на тема: „Съединението на България“, както и постоянна изложба на „Кукерландия“- ежегодно събитие, посветено на кукерите и гоненето на злите сили, което събира много хора от всички краища на страната и чужбина.
Също така имаше красива изложба на икони.
В отделна зала е разположена експозиция „Дарение Петър Чуховски“. Тя е малка част от едно уникално дарение на наследниците на проф. Петър Чуховски – пространствени кубове и модулни системи.
Петър Чуховски е бил преподавател в Художествената академия в София, асистент и последовател на Илия Бешков и човекът, който събира неговото написано слово и много от рисунките му и който помага за издаването им. Бил е директор на Издателство „Български художник“.
18 години преди унгареца Енрьо Рубик, през март 1956 г., тогава 34-годишен, той изобретява цветни дървени модули и комбинации за тях, които приличат на по-късно създаденото „Кубче на Рубик“. Създаването на всяка модулна система е описана старателно в неговия дневник, който наред с математическите изчисления и обосновки, споделя и преживявания от собственото си битие.
Специалисти твърдят, че залата на безистена, притежава най-добрата акустика в България и би могла да се използва за различни концерти.
Заредени с положителни емоции, продължихме по централната улица и се наслаждавахме на сградите и архитектурните паметници на града. Дойде време за отмора и обяд. Има много и различни заведени за хранена, а нещо, което веднага ни направи впечатление бяха цените. Отдавна в Пловдив и София няма такива ниски цени по заведенията.
Друго нещо, което ми направи впечатление е, че самата главна улица е разделена на две половини – лява и дясна. Лявата събира в себе си обществените сгради – община, читалище, библиотека, както и всички кафенета и ресторанти. Докато дясната – магазините за дрехи и офиси за различни услуги. А по средата между двете централни улици се намира красив парк с множество пейки.
След обяда нашата културна обиколка продължи. Отправихме се към Етнографския комплекс кв. Каргон, част от историческия музей. Посрещна ни красива възрожденска къща, пресъздаваща бита и традицията на ямболци в близкото минало. В част от стаите видяхме как се е изменило облеклото на жените, съдовете на бита и интериора на стаите през годините. Направихме фото пауза, разходихме се из големия градски парк и се прибрахме в хотела.
След като изпихме сутрешното си кафе, освободихме хотела и се отправихме към античен комплекс „Кабиле“. Неговата локация е доста удобна. Пътят до там е хубав. Пред самия обект има широк паркинг. Заплатихме входа и влезнахме да разгледаме този древен град.
Разположен е на 9 км. от град Ямбол и в ляво от магистралата посока Бургас. Местоположението му е възлов пункт при пресичане на важни пътища през древността и античността, което го обособява във важен политически, икономически и религиозен център на Одриското царство и Римската империя.Днешният Национален археологически резерват Кабиле обхваща площ от близо 650 декара и е част е от Стоте национални туристически обекта.
Кабиле е добре запазен античен комплекс. Има останки от голяма базилика, казармени помещения и други. Това са останки от древен тракийски град, основан около IV в. пр.н.е. върху основите на по-древно селище в подножието на днешния Зайчи връх, близо до завоя на река Тунджа в древността.Днес реката е изместила коритото си с 2,5 км на север. В крайната източна част на самия Зайчи връх е бил разположен акрополът на древния град. Тук се е влизало от юг през изсечена в скалите порта. Върху една от скалите е изсечено изображение-релеф на Великата майка на боговете Кибела. Като се има предвид, че това е фригийското наименование на богинята, според проф.Велизар Велков, може да се предположи, че Кабиле, е наименованието на същата богиня в неговoто древно-тракийско произношение.
Според античните извори Кабиле е бил център от особено значение за Югоизточна Тракия.През втората половина на I хил. пр. н. е. е един от главните градски центрове на Одриското царство,успява да обедини по-голямата част от тракийските племена на Балканския полуостров и води успешно войни с македони, пеони и илири. През 3 век пр.н.е. вече е част от територията, управлявана от траките одриси и част от контролираната от тях територия.
Градът е построен по всички правила на елинските градове. Имал е агора, площад, около който е бил съсредоточен живота в града.
В края на IV век е превзет от готите. Краят на града идва след нашествието на аварите през 583 година, когато е разрушен и след това никога не бива построен отново. Продължава да съществува като обикновено селище до османското нашествие в българските земи през XIV век. През средновековието на мястото, където се е намирал античният град, е построено малко селище. То съхранява старото си име, което със закономерни изменения, съобразно фонетиката на старобългарския език е запазено до началото на XIX век – Ковел. В северния край на село Кабиле е разкрита пи разкопки църква от XI век, вградена в тракийска могила, очевидно свързана с това селище от късното Средновековие.
Впечатлихме се от видяното и прочетеното там. На мен лично ми се иска, малко по-поддържан да е този обект. Сравнявах го със сходен обект в Албания (за който предстои да ви разкажа), но като цяло доста интересен и заслужаващ внимание обект е древният град Кабиле.
Бързо и неусетно отново беше време да се отправим към дома, заредени, отпочинали, да качим снимки в социалните мрежи и да се подготвим за новата работна седмица.