В тази статия ще ви разкажа за едно пътуване до град Вършец. Разположен е на 90 км от София и на 235 км от Пловдив. До него може да се стигне с автобус – има подходящи линии и  връзки по  тях или  с кола – по три маршрута:

– София -> Костинброд -> Шума -> Гинци -> Бързия -> Спанчевци -> Вършец  94 км ( пътят минава през Петроханския проход )

– София -> Нови Искър -> Гара Бов -> Гара Лакатник -> Миланово -> Вършец 88 км ( след Лакатник, пътят започва едно изкачване към върха на планината, след което следва спускане и всичко това е осеяно с непрекъснати завои )

–  София -> Ботевград -> Мездра -> Враца -> Бели извор -> Вършец 145 км (най-заобиколният път, но и най-лекият, според мен)

Ние поехме на път с кола. Реших да преминем през прохода Петрохан, за да избегнем натоварения трафик по Ботевградския път. Петроханският проход се намира на 1414 метра надморска височина, точно между Берковска планина и Козница. Разстоянието от Берковица до Петроханския проход е около 23-25 километра, а от Вършец около 35 километра.

Очакванията ми не бяха много високи, но бях приятно изненадан от градчето.

Вършец се намира в Северозападна България, разположен в подножието на връх Тодорини кукли, в северните склонове на Стара планина. В античността градът е носил името “Медека” (“Медикус” -лечебен). Територията на днешния град е била обитавана от траки, римляни и византийци. По-късно идват славяните, които дават и името – Вършец. В стари турски документи от 16 век, Вършец се споменава и с името Виришниче.

Настанихме се в хотела и се отдадохме на лечебната минерална вода. Курортът предлага прекрасни условия за балнеолечение. Термалните води на извора са с температура между 32.6 и 36.4 градуса Целзий и се използват за лечение на различни заболявания. Водата е с ниска твърдост, слабо минерализирана и се прилага се за лечение на сърдечно-съдови заболявания, болести на централната нервна система и др.

Историята на града започва в далечното минало. Той е един от най-големите балнеологични курорти в България, с минерални извори, ползвани още от римско време. Останките от римските калета над Вършец, разкриват само малка част от едно вълнуващо минало, с романтиката на запазени величествени развалини и легенди.

Градът не е голям, сякаш едновременно е застинал във времето, но и се опитва да живее днес – има достатъчно заведения, музей, паркове, магазини, санаториуми и хотели – всичко необходимо за престой и живот тук. По улиците видяхме красиви сгради с уникална за региона архитектура. За съжаление, забелязахме доста изоставени къщи, а биха били толкова красиви, ако се поддържаха. Разхождахме се из уличките и си представяхме какво би било, ако отново се възроди живота в малките и красиви кътчета на България. С изненада открихме, че в някои от къщите живеят чуждестранни семейства – и то не само пенсионери.

Вечеряхме в хотела и се отдадохме на заслужена почивка. На сутринта след закуска, се разходихме из един хубав градски парк с макети на животни. Естествено си направихме дузина снимки. Този музей на открито е с вход свободен и всеки може да го разгледа. Паркът продължава към гората. Изключително тихо и спокойно място, идеално за релакс и уединение. Чист въздух и много положителни емоции. Престоя ни във Вършец ни дари с време само за нас. Време в което бяхме само ние, природата и звуците на птиците, далеч от шума на големия град.

Ако се чудите кога е най-удачно да посетите Вършец – ето ви два повода  за това:

– 6 май (Гергьовден) – събор на града

– Празник на минералната вода и Балкана – през втората седмица на месец август

Дойде ред да освободим хотела и да продължим по пътя си. След като тръгнахме от Вършец направихме спирка на Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий“. Нарича се още Врещицки манастир и се намира в подножието на връх Тодорини кукли, който е висок 1785 метра. Разположен е сред долината на река Врещица, на 9 километра от град Берковица и на 10 километра от Вършец. Манастирът е разрушаван и опожаряван многократно в историята си, но всеки път се възражда като феникс от пепелта.

Много красив манастир с удобно място за паркиране на автомобилите с място за хапване и магазинче с уникални манастирски вкусотии. Пътя до манастира е малко тесен, но като цяло без проблем се стига до него. Има табели на главния път и няма как човек да не успее да се ориентира. Заслужава си да го посетите и да се запознаете с историята му.

Продължихме нашата обиколка към град Берковица. Върнахме се на главния път водещ от Вършец към Берковица и след малко бяхме на центъра на града.

Когато човек дойде в Берковица, наистина разбира смисъла на думите „Бог е дал на българите късче от Рая“. Закътана в полите на една от най-красивите части на Северозападна Стара планина и грижливо пазена от величествения връх Ком, извисил снага високо в планината на 2016 метра, Берковица пленява със своята великолепна природа – пъстра есен, снежна зима, цветна пролет и прохладно лято, изпълнено със сладкия аромат на малини и боровинки и тръпчивия мирис на билки и гъби. Дебелата и дълготрайна снежна покривка на Берковската планина привлича туристи и природолюбители. Градът има древна история, която датира още от първото хилядолетие пр.н.е., когато земите на днешна Берковица са били обитавани от тракийските племена мизи и трибали. По времето на Римската империя селището, носещо името „Berk Vitis”, което означава „Хълм на победата“, е било разположено около хълма „Калето“, където днес има останки от крепостни стени и основи на църкви.

Оцеляла през вековете, днес съвременна Берковица е модерен град, изпълнен със зеленина и спокойствие, заобиколен от зелени гори и тучни ливади, буйни потоци, величествени планински била и високи върхове.

Посетихме Къщата музей „Иван Вазов“. Музеят е уреден в сграда, която е построена в началото на двадесети век. Тя е ценен архитектурен паметник. Иван Вазов е живял в нея в периода 1879-1880 година. Интересна и интригуваща къщазаслужава да се посети.

Ако събирате печати в туристическите си книжки, трябва да посетите Етнографския музей в града. Той е включен в Списъка на 100-те национални туристически обекта и се намира на 34-то място в него. В него могат да се видят над 13 000 експоната.

Разходихме се из уличките и се опитахме да усетим максимално атмосферата на града. Посетихме и старата църква на града която има много интересна история.

Не пропускайте да видите един от най-отличителните паметници в центъра на град Берковица – часовниковата кула. Построена е в периода 1762-1764 година. Височината й е близо 22 метра.

Големият град примамва с възможностите за развитие и препитание, които предлага. Но страната ни е наситена с толкова малки и красиви градчета, изпълнени с история, красота и скрити, неизползвани заложби. Надявам се очарованието им да се запази и възроди с още по-голяма сила!