Декември е всичко в едно. Най-студеният и най-топлият месец. Най-семейният и най-самотният. Едновременно край и начало. Това е първият зимен месец и е изпълнен с празници. С моята приятелка Елина Георгиева Ви подаряваме тази статия, за да внесе светлина в душите и да ви подготви за предстоящите празници.
Защо през декември има толкова много поводи за семейни събирания и празнуване? Причината е проста – през зимата няма работа на полето. Народът ни е свързан дълбоко с годишния цикъл и земята. Голяма част от днешните традиции и християнски обичаи, всъщност имат дълбок езически корен, свързан с преклонение към Майката Земя.Освен че бележат календарното време, те извеждат хората от ежедневието на делника им и ги потапят в атмосферата на обредната емоционалност.
Три дни в началото на месеца бележат прехода от есен към зима.
На 4 декември е празникът на Св. Варвара, отбелязван от православието и от католицизма. Празникът се нарича още Варварица или Женска Коледа.Варвара е покровителка на детските болести и най-вече – на шарката. За да умилостивят Баба Шарка и да я отклонят от децата, жените приготвяли рачел и обредно вариво, подсладено с мед, което се раздава. За през нощта се оставя медена питка на масата, „за да я вземе Баба Шарка, да си хапне и да не напада децата”.
Названието Женска Коледа идва от обичая, разпространен главно в Западна България. Пременени моми и по-малки момичета, с преметнати през рамо торбички, обикалят къщите. Подобно на мъжете-коледари, те пеят песни-благословии, с пожелание за здраве и плодородие.
На следващия ден (5 декември) църквата почита паметта на Св. Сава. Според църквата Сава е духовен водач на отшелническите обители, който учел прииждащите богомолци на кротост, смирение, безмълвие и упование на Бога. Според народните вярвания най-често е жена, сестра на Варвара и Николай и властва над чумата. Но е разпространено и вярването, че Сава е мъж, покровител на вълците. Може би най-разпространена е легендата, според която добрият брат Сава винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двамата – Сава и Варвара, подготвят най-големия празник през декември – деня на Свети Николай Чудотворец. Казва се “Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости посреща”.
Никола е повелител на реките, моретата, на морските бури и има силата да пуска и спира тези стихии. В народната митология е крилат юнак, който може да прелети на голяма височина и така да наблюдава морската шир. Църковният празник е на 6 декември. Това е един от малкото дни през Коледния пост, в които се разрешава риба -във всяка къща се приготвя пълнен шаран. Месят се и обредни хлябове, покрити със специални изображения. Много разпространен е рибникът, който представлява пълнен цял шаран, увит в тесто, украсено като обреден хляб.
В някои селища правели т.нар. рибена църква. Приготвените никулски хляб и тавата с пълнения шаран (или рибник) занасяли в църквата. Свещеникът прекадявал обредните храни, хората ги връщали у дома и цялото семейство се нареждало около трапезата.Тази трапеза след това не прибирали цял ден. А къщата била отворена за всеки – съседи, роднини и случайни пътници.
Някога хората си разменяли подаръци на този ден – спомен за безкрайната щедрост на Чудотвореца към бедните и добрините му, за които и до днес се разказват легенди. Никулден е най-големият празник от триадата, начало на големия коледно-новогодишен обреден цикъл, който завършва в края на януари.
На 9 декември е празникът на Св. Ана, а нощта се счита за най-дългата в годината (по стар стил се е почитал на 22 декември). Православната църква чества зачатието на Св. Анна – майка на Богородица. Светицата е покровителка на женското начало, на брака, семейството и майчинството. Закрилница е на момичетата, бременните и вдовиците. В деня на нейния празник, жените не работят, за да не се разболяват децата им. Гадае се за брак на момите, като се засяват пшеничени зърна в ново гърне с вода. В случай че до Нова година семената покълнат – това е знак за скорошна сватба.
Поверията твърдят, че в тази нощ черните магии „хващат“. Затова строго се спазват различните забрани: жените не работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодиви и видят ли мъж, отвличат го.
Пред вратите мъжете запалват купчинки говежда тор, която прогонва злите сили. Жените мажат виметата на животните с въглен, чесън и мазнина, за да не им се отнеме млечността. Птиците се държат затворени, за да не ги примамят с магии. Девойките слагат под печките сол и жито, похлупват ги с паница и на сутринта с тях захранват животните, за да ги предпазят.Всички стопани следят кой ще влезе пръв в къщата им; ако е мъж, през годината ще се раждат мъжки животни, ако е жена – женски.
Със зимния празник на св. Анна са свързани и празниците на св. Спиридон (12 декември) и на пророк Данаил (17 декември). Те допълват обредната идея за преход, за преминаване към нещо ново.
В деня на св. Спиридон, жените месят колаци и ги раздават за здраве и бъдещо благополучие (житна жертва). В деня на Св. Данаил, празнуват всички жени, които още раждат и имат малки деца; месят се питки и отново се раздават, за да е плодовита годината. И двата празника в същността сиса честване на женскотоначало. Целта им е да осигурят щастлив преход и успех в новия годишен цикъл.
На 20 декември църквата почита Св. Игнатий . Наричат го още Богоносец , защото е казвал, че носи Бог в сърцето си. Свети Игнатий загива разкъсан от лъвове, по заповед на римския владетел Траян. В народните поверия този ден се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от старата към новата година. Празникът е свързан с много поверия и ритуали. Първото и най-популярно поверие е свързано с това, кой първи ще влезе в дома ни на 20 декември. Ако е добър човек – чака ни добра и успешна година. Приготвят се традиционни постни гозби – боб, червени чушки, пълнени с булгур, постни сарми, ошав, сушени плодове. На трапезата има и варено жито, върху което се поставя свещ.Преди да започне храненето, стопанката запалва свещта и прави кръстен знак на тавана. Целта на това обредно действие е да се предпази дома от злите сили. След това, тази свещ се прибира и се използва ритуално през следващите „кадени вечери“ (Бъдни вечер, Васильовден).
Особено интересен в този период е обичаят, известен като „вардене на квас“.
След кадената вечеря всички моми се събират, вземат продукти от три различни къщи (задължително условие е съпрузите да са с еднакви имена или буквите на имената им да бъдат едни и същи). Приготвеният квас се оставя в къща, в която няма починал през годината човек. Той се слага в една паничка върху легнал дарак и се покрива с червено було или престилка с червена или със синя украса, за да се предпази от злите сили. Докато сместа престоява трябва да се пази от момите, като най-напред над дарака сяда първородно или последно родено в семейството момиче, което през цялото време трябва да мълчи. След нея се изреждат момите от селото, които също не трябва да говорят, докато пазят кваса. В дома идват техните майки и ергените, които се опитват да го откраднат, но това не бива да става, за да се опази плодородието в къщата.
Бъдни вечер се празнува на 24 декември и има много имена в различните райони на България – Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка
От православна гледна точка, трапезата няма никакво значение или друго изискване освен да е постна, тъй като е последният ден от Рождественския пост.
Вечерта всички членове на семейството сядат на масата.Трапезата е тържествена и на неятрябва да има 7, 9 или 11 ястия – нечетен брой: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година).
В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света. При разчупване на обредния хляб първото парче символично се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, в символ на очаквания гост, а в някои краища на страната – за духа на мъртвите.
Под софрата се слага слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария.
Най-възрастният представител от рода прикадява с тамян трапезата и къщата, и прочита молитва. В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, наричано бъдник, което с топлината и светлината си символизира раждането в света на Христос. По традиция най-старият мъж в семейството гадае по бъдника каква ще е следващата година. През нощта коледари тръгват по къщите и пеейки народни и църковни песни разнасят радостна вест за Христовото Рождество.
В езическите традиции денят е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта. Затова се и чества, като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват.
На масата задължително се оставя глава лук – колкото са неговите люспи, толкова ще са имотите на семейството. На празничната софра трябва да има и орехи, чиито ядки са хубави и вкусни, за да здрав стопанинът на къщата през новата година. Ако са изгнили – очакват го трудности.
Мома или момък могат да узнаят името на годеника или годеницата си, с които им е отредено да бъдат. Затова трябва да успеят да станат незабелязано от трапезата и да подслушат какво си говорят съседите. Първото мъжко или женско име, което чуят, е името на човека, когото ще срещнат още по празниците.
Според народните вярвания, тази нощ се гадае времето през идната година. Каквото е времето на Бъдни вечер, такова ще е и през юни. Ако на Бъдни вечер времето еоблачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед. Ако целият ден е облачен, ще има болести през годината.Ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много.Ако времето е мъгливо, такова ще е то и през годината.
На въглен може да се предскаже и времето през годината. Наричат се 12 въглена за 12-те месеца и отново пепелта показва дали ще бъдат благоприятни за реколтата и човека.
Бъдни вечер бележи началото на т.нар. „мръсни дни” в годината – невидимата граница между старата и нова година (те свършват на Йордановден – 6 януари). Българите вярвали, че всяка нощ бродят демоничните същества на отвъдното, от залез слънце до първи петли по земята господстват мамници, бродници, караконджули, вампири. За да се предпазят от тях предците ни спазвали редици забрани, изпълнявали различни ритуали, правели магии и заклинания за здраве и берекет, като най-важен е огънят в къщата да не гасне.
Пожелавам Ви огънят във вашите домове и сърца никога да не гасне!
Топли и уютни, здрави и споделени празници!
Aвтор: Елина Георгиева
