Ако попитате италианците кога е най-доброто време за посещение на страната им, ще получите различни отговори, но нито един от тях няма да е – „През август“. Това е месецът, в който Италия буквално „спуска кепенците“. Горещото време и годишните отпуски са причина много градове да заприличат на призрачни места. Противно на това твърдение, ние избрахме нашето приключение да е именно през август.

Този път бяхме планирали по-мащабно пътуване. Закупихме билети от София до Болоня, с идеята да посетим Верона, Римини и Бергамо, от където да се върнем обратно в София.Една опознавателна и разнообразна програма, която включва в себе си много култура, плаж, емоции и адреналин.

За да разнообразим и направим екскурзията си още по-вълнуваща, решихме да включим в нея посещение на най-големия  увеселителен парк в Италия: Гардаленд.

Полетът ни бе рано сутринта и трябваше да стигнем до летището с такси. Парадокс е, че таксито ни за 10 км разстояние бе по-скъпо, отколкото билета до Болоня! Излетяхме на време и дори кацнахме 35 минути преди обявения час за пристигане. Развълнувани и нетърпеливи се отправихме с автобус към жп гарата, за да хванем влак за Верона. Взехме билет за тридневно пътуване с влак, което ни спести 7-10€. Влаковете са чисти и има, такива, които са на два етажа!

Денят бе 15.08 -празникът на Дева Мария – Ферагòсто– това еофициален празник, който се отбелязва в цяла Италия, Ватикана,Сан Марино и KантонТичино (Швейцария). Празнува се за първи път по време на римския император Октавиан Август, който решава да слее многобройните празници, които се отбелязвали по онова време през август и да ги обедини в дълъг период за почивка, наречен „feriaeaugusti“ – празниците на Август. Това се случило през 18 г. пр.н.е.До ден днешен това е т.нар. „дълъг уикенд“, който трае половин месец. На това му се казва хилядолетни ваканционни традиции! Отбелязва се с пикник, барбекю, екскурзии извън града, огньове, фойерверки, а предвид сезонните горещини и на освежаващи гмуркания във всички водни басейни или разходки в планината.

Във Верона бе първата ни нощувка, но ние взехме влак за Гардаленд.Слязохме на Пескиера дел гарда и от там се прехвърлихме към Гардаленд. На самата гара има спирка за безплатен автобус, който отвежда всички желаещи към увеселителния парк. Спирката е обозначена с логото на парка и не може да бъде сбъркана. Разстоянието е три километра.

Паркът Гардаленд се намира непосредствено до езерото Гарда, на което дължи името си. То е разположенов подножието на величествените Алпи. Най-дълбоката точка измерена внего е 346м, което го нарежда на второ място в Италия по дълбочина.  В района му има много селища, представляващи голям интерес за местни и туристи. Има подходящи условия за къмпингуване, също така и за отсядане в семеен или луксозен хотел.

Увеселителният парк – Гардаленд е достъпен с автомобил или обществен транспорт. До самия централен вход е разположен удобен паркинг. Пред входа има каси, от които могат да бъдат закупени билети, но препоръката ми е, това да се направи онлайн, за да спестите чакане по опашки. Отседналите в курортите около езерото,могат да се доверят на агенции, от които да закупят билети.Препоръчвам да си вземете карта на парка, за да се ориентирате по-добре къде сте и как да достигнете до желаните от вас атракции.

Гардаленд е най-известният по рода си парк в страната. Открит е през юли 1975г. и в непрестанен процес на развитие и добавяне на нови съоръжения. Целият комплекс е с площ над 445 000 кв.м. и предлага традиционни развлечения, но и подходящи за любителите на адреналина – като нас. Парка се посещава от над 3 милиона туриста годишно. Атракциите могат да бъдат разделени в три категории: подходящи за малки деца, за по-големи деца и възрастни и за най-смелите – такива с много адреналин. Тъй като нашето посещение беше на 15.08. – в най-горещия месец, решихме да започнем с водните съоръжения, за да се разхладим. Посещението ни съвпаднас национален почивен ден, което доведе до чакане на почти всеки атракцион.Радвахме се по детски, изправихме се пред страховете си и се качихме и на най-страшните места.Беше вълнуващо изживяване!

След ден изпълнен с адреналин, приключения, ранно ставане и дълъг път, към полунощ пристигнахмев хотела ни във Верона, изтощени.

На сутринта, заредени с нови сили и отпочинали, се впуснахме в опознавателен тур на град Верона. Той е разположен на река, заобиколенот красива природа и уникална архитектура. Разходихме се до къщата на Жулиета. Входът е свободен и е създадена страхотна организация за посрещане на туристите, желаещи да видят балкона, от който тя е разговаряла със своя Ромео. Тук можете да си закупите сърца, катинари и други неща, посветени на невъзможната любов на Ромео и Жулиета.

Разходката ни продължи из централните улици на Верона и се любувахме на различни църкви и катедрали. Архитектурата на града е невероятна.

Следващата дестинация от нашето вълнуващо пътуване бе Римини. Достигнахме до тук с влак. Предстояха ни три дни предвидени за плаж, почивка и разходки. Римини е курорт с красиви плажове и дълга крайбрежна зона. Ивицата е добре поддържана и е важно да отбележа – незастроена.

Първата вечер посетихме централната част на града, вечеряхме с традиционна италианска паста и се любувахме на красивите сгради. На един от площадите имаше импровизиран базар, в който хората на покривки и чаршафи продаваха старите играчки на децата си. На друг – бе изграден базар със шатри и светлини, на който местни занаятчии представяха произведенията си.

На следващия ден отидохме на плаж сутринта. На плажа има човек с огромна карта, в една шатра, който продава места за шезлонгите. Като шезлонг на първа линия е 25€, следващата е 20€, а от трета назад е -18€ . Това е цена за 2 шезлонга и чадър за ден, като предлагат седмични промоции, ако резервираш за цяла седмица. След като си избереш място и ред, заплащаш и получаваш бележка, а човекът те нанася на картата на плажа.Друг те съпровожда до твоето място и любезно те настанява. Свикнали сме шезлонгите да са разположени с лице към морето, а тук те са разположени странично на морето – с лице на дясно и като легнеш, моретоостава от лявата ти страна. Не можах да разбера защо е така.

Плажът е широк и покрит с пясък. Морето е с плитко пясъчно дъно и плавен преход навътре. Водата бе топла и приятна, почти нямаше вълни. Смятам, че този плаж е подходящ за хора от всякакви възрасти и здравословен статус.  Има и достатъчно места за хранене и освежаване. За мен е идеално място за отмора и плаж, бих казал, че вече ми е любимо.

Вечерта посетихме местна пицария, а след нея се разходихме по една от многото крайбрежни алеи, изплнена с богат нощен живот, заведения и светлини.

На следващия ден, макар и изгорели от силното слънце, отново седнахме на плажа – морето бе прекрасно, а времето ни тук – ограничено. До края на деня се отдадохме на почивка, фотосесии и обиколки из града и крайбрежията му.

На следващото утро, поехме към жп гарата, за да достигнем до европейската столица на културата за 2023 година – град Бергамо. Градът известен с това, че е родината на сладоледа „Страчитела“. Пътуването ни отне около 5 часа и сменихме три влака, но си заслужаваше. Първо хванахме влак от Римини до Фиденца, от там след кратък престой се прекачихме на влак до Милано и от там  – на влак до Бергамо.Фиденца е малка спокойна гара, не много натоварена и приятна дестинация за бърза разходка. Милано ни впечатли със своите 24 коловоза – огромна гара с много народ и табла. Буквално в последните минути съзряхме на таблото номера на коловоза, който ни трябваше и след известно лутане успяхме да се качим навреме. Този влак беше една идея по-неприветлив спрямо останалите, на които се возихме в предходните дни, но ако го сравняваме с българските влакове определено е по-добър.

Град Бергамо е център на едноименната провинция, в областта Ломбардия. Разположен е в подножието на Алпите, съвсем близо до Милано, границата с Швейцария и езерото Комо. Състои се от две части. Горният град – най-старата част на града(CittàAlta), разположен на хълм, а в равнината около него се разпростира Долният град (CittàBassa). Двете части са разделени, както физически, така и символично, от мощни стени, построени от Венецианската република през втората половина на XVI век, за да защитават града.

Хвърлихме багажа в хотела и се отправихме към старата част на града. Качихме се на фуникуляри посетихме красивите старинни площади и катедрали.

Нямаше как да сме в родният град на сладоледа Страчатела и да седнем в заведението, в което неговия автор – Енрико Панатони, го създава. През 1961 г. Панатони открива кафене „LaMarianna“, разположено на южната страна, на порта Сан Алесандро в Горния град на Бергамо.Запален по кулинарството и сладкишите, той създава особен сладолед –бял крем с неправилни парченца черен шоколад вътре. По време на процеса на замразяване, Панатони вмъква доза горещ черен шоколад, който благодарение на удрянето на лопатките го „накъсва“, докато го втвърдява. Ефектът напомня едно от най-популярните ястия на заведението му – супата „Страчатела по римски“. Разтопеният шоколад, който се втвърдява и разбива в машината за разбъркване, напомня за яйцето, което се пресича във врящия бульон на супата.„Страчатела – сладоледът на Бергамо“е проект, целящ да превърне сладоледа в наследство на гастрономическата традиция и в средство за привличане на в Бергамо и провинцията. През 2017 г. „Страчатела“ става колективна марка, регистрирана в патентното ведомство на Търговската камара на Бергамо.

Насладихме се на сладоледа в„LaMarianna“и продължихме с разходка и фотосесия. Пътуванетони бе към своя край.

На сутринтасе качихме на автобус и се отправихме към летището.

Италия е страна с богата история, архитектура, пленителна природа и вкусна храна. Нашата малка екскурзия из красивите градове на Италия, ни донесе незабравими моменти и желание за нови предизвикателства.