Мечтая да пътувам толкова много, че персоналът на летището да ме пита: „Този път на къде?“ Събудих се с тази мисъл, обсебен от нетърпение и вълнение заради предстоящото ми пътуване. За този дълъг уикенд бях планувал да посетя остров Сицилия. Свързвах острова единствено с мафията и дон Корлеоне- „Кръстникът“. Исках да науча повече за него, а и мисълта за каноли и пица, не ми даваше мира.

Ще пътувам с приятел, спътник в приключенията. Избрахме услугите на „Wizzair“ –  отново добро съотношение качество-цена. Самолетът излиташе от Терминал 1. Използвахме метрото до Терминал 2, а от там – автобус 84. Предлага се безплатен шатъл между двата терминала, но трябваше да чакаме 40 минути за него. Беше четвъртък сутрин, нашият полет бе единствен и поради тази причина проверката мина много бързо.

Сицилия е единият от двата острова, съставящи Островна Италия. И най-големият такъв в Средиземно море. Островът е популярна туристическа дестинация с богата история. Свидетелство за това са многобройните запазени храмове и акрополи, римски мозайки, красивите катедрали и църкви, в днешните градове – Катания, Сиракуза, Палермо и Таормина. Великолепните кристални води на острова и величественият вулкан Етна, оставят неповторимо усещане у всеки, който го посети.

Кацнахме в Катания в 10:00ч местно време. Първата спирка от нашето пътуване беше град Палермо. Планирахме да останем там за две нощувки, а след това да се върнем в Катания за още една –  за да сме по-близо до летището, за полета на връщане.

Летището в Катания е най-голямото в Сицилия и най-натоварено. На гише „Информация“ разбрахме фирмата превозвач, от къде да закупим билети и от къде тръгват автобусите за Палермо. Цената на билета Катания – Палермо е 14€, а пътят е около 3 часа.

По разписание автобуса трябваше да тръгне в 11:10 ч. Стигнахме до сектора и зачакахме. Часът за тръгване дойде и замина, а нашия автобус все още го нямаше. Това събуди известно притеснение в нас, попитахме отново на гишето, от където закупихме билетите и ни казаха да чакаме – ще дойде. И към 11:30 наистина, автобусът пристигна, маркирахме билетите при шофьора, чрез сканиращо устройство на телефона му и се настанихме. Явно е нормално да закъсняват автобусите, за това моят съвет към вас е да си предвидите авансово време, за да се избегнат неприятни ситуации или изпускане на връзка, полет.

Автобусът бе комфортен с големи отстояния между седалките и съответно пътуването мина приятно. Вътре имаше и тоалетна, а хигиената бе добра.

След като се качихме на магистралата пред очите ни се заредиха невероятно красиви гледки. Зелени поля, пясъчни балкани, красиви портокалови и маслинови гори се нижеха едно след друго и ни караха да се чувстваме страхотно. С това пътуване прекосихме целият остров – от единия край (Катания) и стигнахме в другия край (Палермо).

Палермо се намира в северозападната част на остров Сицилия, точно до едноименния заливв Тиренско море. Градът е основан през 734 г. пр.н.е. от финикийците и веднага минава под управлението на Картаген. Управляван от арабите, които дават на града името Балхарм, корен на днешното име – Палермо. Популярен е със своята култура, архитектура, история и гастрономия, които го превръщат в главен туристически, индустриален и търговски център на Сицилия. Светият покровител на Палермо е Санта Розалия, чийто празник се празнува всяка година на 15 юли.

ЖП гарата и автогарата в Палермо са в непосредствена близост една до друга и това дава възможностза комбинирани пътувания. Като столица на Сицилия, Палермо е основен туристически център на острова.За да опознаете района, може да се качите на влак от централната гара, за да преминете през интересни градове и села, разположени по крайбрежиетоили да се отправите към едно от културните съкровища на острова – Чефалу, Месина или Таормина. Друга възможност е да вземете ферибота до Неапол, Сардиния или Генова, или влак на далечни разстояния до континентална Италия – за да продължите пътуването си.

Вече бяхме гладни и решихме, че преди да се настаним в хотела ще се потопим в някоя местна пекарна с вкусни изкушения. За храната в Сицилия планирам да ви разкажа в отделна статия.Вкусно изкушение – храната в Сицилия

Заредени с нови сили, се запътихме към хотела, за да се отървем от багажа. За това пътуване бяхме  избрали да нощуваме в апартаменти тип „bedandbreakfast“. Представляват частни апартаменти, разделени на стаи със собствен санитарен възел, намиращи се в жилищна сграда в центъра на града. Освен доста по-бюджетния вариант за нощувка, подобно наставяне позволява сливане се с местните хора и опознаване на културата им. Друго предимство на такъв тип настаняване е, че хората са загрижени обаждат се, пишат съобщения и дават насоки, вършат работата си с желание и отношение. Подпомагането на малкия бизнес носи допълнително удовлетворение.

Настанихме и тръгнахме да разгледаме града. Още по пътя от гарата към хотела, ни направи силно впечатление наличието на много мигранти от различни държави. Но със стъпването в централната част на града, останахме без думи.

Всички знаем за мигрантските вълни. Тук видяхме хора от Индия, Пакистан, Иран, Ирак, Африка, Тайланд и други, които са избягали от своите бедни държави или военни положения, в желанието си да намерят по добри условия за живот.Това не беше Италия, която познавахме и си представяхме. Бе един различен свят. Навсякъде имаше сергии, висяха сарита или други традиционни дрехи, нямащи нищо общо с историческите разкопки, сгради и културата, заради която туристите бяхме тук. В някои от пресечките, находящи се на съвсем близко разстояние до центъра, дори изглеждаше опасно. Моят съвет към вас е да внимавате при посещението на подобни места.

Първите забележителности на града, коитовидяхме, са театърът и операта- уникални като архитектура и история. След 25 години на реставрация и ремонтиране, построеният през 19 век “TeatroMassimo”, отваря врати отново през май 1997 г. Носи името на първия крал на обединена Италия – Виктор Емануеле II. Интересен факт е, че именно тук, са заснети заключителни сцени от легендарния филм „Кръстникът 3“. Изграждане на театър започва през януари 1874 г., по инициатива на кметството на Палермо. Историята му е изпълнена с политически скандали и корупция.В началото след построяването му, театърът е един от най-големите в Европа с капацитет от 3200 зрители. Превръща се в поле за изява на великия тенор Енрико Карузо, чиято кариера започва от тук. След многократните промени, днес в сградата се допускат само 1350 зрители, но това не го прави по-малко обичан.Театро Масимо е отличен представител на характерния италиански стил театри. Хармоничното съчетание на червено и златно във вътрешната декорация, отличните позиции за наблюдение и акустика, правят атмосферата в него една от най-добрите в Европа. Входната такса е 10 евро, обиколката продължава около 30 минути и се предлага на италиански, английски, френски, испански и немски език.

Театър „Politeama“ (пълно име TeatroPoliteamaGaribaldi) се намира на централния площад PiazzaRuggeroSettimo. Това е вторият по значимост театър в града, след „TeatroMassimo“. В него се помещава „OrchestraSinfonicaSiciliana“.През 1864 г. община Палермо стартира международен конкурс за построяването на монументална опера, а година по-късно и вътрешен конкурс за построяването на денонощен многофункционален театър (оттук и името – „Политеама“ (гр). Архитектурният проект е възложен на Джузепе Дамяни Алмейда. Театърът трябва да бъде построен на границата на монументалната структура на Палермо, като идеална отправна точка за разширяването на града. Следователно, за разлика от „аристократичния“ TeatroMassimo, Politeama ще трябва да помещава по-популярни представления (оперета, фестивали, конни представления и др.)

След като се запознахме с тези два интересни обекта, време беше за следобедно кафе и така чаканите от нас каноли. Много добро попадение на вкусове.

Разходката продължи към сградите „КуатроКанти“ или „Четирите ъгъла“ – друго емблематично място за града. Тук се изявяват различни улични музиканти, събират сеартисти, художници и други интересни хора. Изграден през 1611г., това не е толкова площад, колкото бароков кръстопът, който разделя централната част на града на няколко части. Във всеки ъгъл могат да се видят статуи – съответно четирите сезона, четирите испански крале на Сицилия и патроните на града Кристина, Нинфа, Оливия и Агата.  От тук може да се наеме файтон, който да направи преживяването ви  в града по-романтично и незабравимо. Ние не се възползвахме от това предложение,направихме доста снимки на конете и техните украшения. Друг интересен транспорт, който може да се наеме са рикшите, характерни за Индия, но добре наложени и в Палермо. Не се качихме на тях, но определено бях впечатлен от наличието на такава алтернатива. Като цяло при това пътуване неползвахме услугите на обществения транспорт и не мога да дам информация за него, но ако изберете хотел в района на театър Масимо, няма да имате нужда от такъв. Всичко е на достъпно пешеходно разстояние.

Ако пресечете „Виа Македа“ в посока към площад „Претория“, ще се натъкнете на блестящи бели фигури, част флорентинския фонтан 16-ти век. На същия този площад се издига сградата на общината, както и църквата Санта Катерина. Църквата се определя като типичен пример засицилианския барок, в най-изтънчения му вид, като всеки сантиметър от интериора на църквата е покрит с релефи.

След още няколко снимки из катедрали и фонтани, се отправихме към морето и пристанището. Обичам морските алеи с лодки и кораби. Създават еднаприятна атмосфера и зареждат с позитивизъм. Един безкраен хоризонт.

Дойде време за вечеря. Намерихме класически сицилиански ресторант „LaBrace“ и се отдадохме на изкушенията, които той предлагаше. Доволни сме от храната и от обслужването.

За разтоварване, поехме на вечерна обиколка. Градът е различен по тъмно. Улиците  сякаш са пълни с бежанци, повече от деня. Голяма част от тях изглеждаха криминални.  Бъдете внимателни с личните си вещи. Освен всичко това отвсякъде прехвърчат скутери и тротинетки на уж пешеходните зони. Преминаването по главната улица беше стресиращо – постоянно имаше опасност да се озовем под гумите на някой малолетен моторист.

Озовахме се на красив булевард, с множество бутици и скъпи магазини. Добре осветен и оживен, наподобява на софийската Витошка или на френският„Шан-з-Елизе“

На сутринта имахме закуска,  момчето, което ни посрещна в хотела, ни запозна с майка си, но тя не говореше английски и комуникацията помежду ни беше затруднена.

Закуската бе по-скромна, от това, което сме свикнали да предлагат в хотелите, но въпреки малкия асортимент храната бе вкусна и насища.

Денят бе още по-топъл от вчера и се отправихмеза нова порция култура, впечатления и емоции. Първата ни спирка за деня, беше катедралата на Палермо. С вход от 15 €, успяхме да се качим на покрива ѝ, да разгледаме няколко крипти и един музей на духовенството. Впечатляваща катедрала – интересни саркофази и изключителни гледки. Разходката из нея и музея ни отне около два часа.

Катедралата се казва „Успение Богородично“ или „Санта Мария Асунта“ и е една от най-забележителните сгради в град Палермо. Архитектурата е съчетаниеот различни стилове – римски, бароков, готически и модерен (поради множеството реставрации през годините). Първоначално, е построена през 1185 г. от англо-норманския епископ на Палермо върху руини от византийска базилика. Сградата има правоъгълна форма, а в двата и края се издигат кули, построени през XIV-XV в. По времето на ранния Ренесанс е добавена южната веранда. През неокласицизма са добавени статуите, фризовете и релефите. Тук се намират гробовете на Анри ІV, РуджероІІ, император Фридрих ІІ и жена му. Ще откриете съкровищница, в която се съхраняват богата колекция от сребърна посуда, старинни облекла, накити. Катедралата се намира съвсем близо до Четирите ъгъла. Както споменах, повечето ключови сгради са на достъпно пешеходно разстояние, удобни за разходка и посещение.

След това се отправихме отново към морето, но този път към красивите зелени паркове и алеи на обратна посока от корабите и пристанището.Станахме свидетели на няколкогрупови занимания за възрастни хора, възползвали се от хубавото време иотдали се на тренировка на открито. Едното занимание беше класически клас по пилатес, а другото – не знам как се нарича, но неговата аудитория бяха пенсионери, които правеха съвсем елементарни стречинг упражнения, може би за лек тонус.

По алеята имаше много хора -еднистояха с книга в ръка, други – играеха. Търговци от различни държави бяха опънали и тук своите сергии, решени да изпробват късмета си.

На следващата сутрин, след закуска,трябваше да освободим хотелаи да се отправим към началната ни точка – град Катания. Закупихме билет и се качихме на автобуса. Пристигнахме в следобедните часове в града и Катания ни се видяпо-цивилизовано и по-италианско (спрямо представите ни) място от Палермо.

Катания е вторият по големина град на острова и е съхранил по – добре духа и облика си. Разположен е в подножието на вулкана Етна. Основан през VIII век пр. Хр., градът е белязан от дълга история, като през годините, освен градивни моменти е претърпял и много поражения, главно от земетресения и вулканични изригвания.Архитектурата на град Катания е от римската, норманската и испанската епоха на владичество. Преобладаващите постройки са в стила барок.Тук могат да бъдат видени множество обекти с историческа и културна стойност. В запазените руини могат да се видят римски театър, датиращ от II век, амфитеатър, римски акведукт и форум, гръцки акропол, християнски базилики, катакомби и други. Интерес за посетителите представлява и бароковият център на града, който е под егидата на ЮНЕСКО.

Тук има изобилие от църкви и базилики, като сред най-известните е катедралата „Св. Агата“, датираща от XI век. За символ на града е считан фонтанът „u Liotru“, който представлява мраморен слон с поставен върху гърба египетски обелиск от древния град Сиене. Създаден е от Джовани Батиста Вакарини и е издигнат през 1736г.

И тук бяхме избрали такъв начин за настаняване както в предния град. Отново апартамент тип „bedandbreakfast“. Посрещна ни любезна, отзивчива и гостоприемна млада дама.

Забележителностите на Катания ги видяхме само отвън, тъй като не остана време за разглеждане. Видяхме и амфитеатъра на града.

Вечерта, докато се разхождахме попаднахме в епицентъра на нощния живот на Катания. Млади хора се тълпяха, разхождаха или стояха на едно място, разказвайки си нещо един на друг.

Катания е разположен в подножието на вулкана Етна, който е една от забележителностите на града, особено подходяща за еднодневни турове. Вижда се от целия град – леко заснежен и изпускащ пара.  Ние го оставихме за следваща разходка, но ако решите да го посетитепри вашето посещение, има доста опции за това.

Има фирми предлагащи еднодневни разходки до вулкана на приемливи оферти. Етна  е активен вулкан в североизточната част на остров Сицилия. Височината му е 3357 m. Изграден е от базалти. По склоновете му има над 200 кратера и лавови потоци. Възрастта му е около 300 хил. години. Първото исторически известно изригване на вулкана е през 475 г. пр. Хр. На 11 март 1669 г. започва най-мощното регистрирано изригване, което трае 4 месеца. Загиват 20 хиляди души, а 50 града са унищожени. Вулканът е активен в различна степен, като по-скорошни изригвания е имало през декември 1991 г., април 1992 г., юли 2001 г. и октомври 2002 г. Първоначално е имало десетки вулканични центрове, но сега са само два.

Време беше да се отправим към летището.Спирката на автобуса е в близост до катедралата и рибния пазар.  Фирмата „Алибус“ извършва превозите от Катания до летището, което се намира на 5-6 км от града. Стигнахме рано там, минахме първоначалната проверка бързо.  Имаше обявено забавяне за полета, заради предишни такива. След което обаче стана голяма навалица и проверките се случваха бавно.Полетът ни закъсня още повече заради невъзможността на летището да обслужи хората.

Съветвам ви, когато пътувате със самолет, да използвате международните си паспорти. Заради биометричните си данни, те дават предимство и бързина при преминаването през проверките. Благодарение на това, голяма част от опашката минахме по-бързо, но все пак излетяхме с 40 минути закъснение от предвиденото.

Поради забавянето, после се наложи да потичам за метрото, а от там и за влака за Пловдив, но за щастие всичко завърши добре.

Моето Сицилианско пътуване приключи, но се върнах зареден и впечатлен от случилото се там. Един траен отпечатък в моето сърце.