Мечтаех да посетя Прага. Докато се организирам настъпи пандемията от Ковид и затвориха света. Но щом ситуацията се стабилизира и отвориха границите, реших, че е време да осъществя тази своя мечта.

Намерих спътник, с когото решихме, че ще организираме екскурзията си сами. Първо, трябваше да намерим полет на добра цена,  хотел с удобна локация, да проучим обществения транспорт, чрез който щеше да става придвижването из града и към летището. Когато всичко това бе готово, дойде ред да начертаем туристическата програма. И нашето пътуване можеше да започне!

Противно на предупрежденията, че Прага трябва да се посещава извън активния летен сезон, заради големите горещини, ние избрахме дата за пътуването в средата на юли. Дойде денят, потеглих от Пловдив към моя спътник, който ме чакаше в София и се отправихме към летището. Директните полети София – Прага са доста скъпи. Избрахме вариант да кацнем в Братислава и от там да се придвижим с автобус до Прага. До Братислава има редовни и нискобюджетни авиолинии, а от тук можете да си устроите и разходки до: Будапеща (200 км), Виена (80 км), Прага (320 км) и други, за добро съотношение време-качество-цена.

Кацнахме в Братислава – столицата на Словакия. Информационното бюро се намира на горния етаж на летището. Посрещна ни любезна дама с добър английски език, подготвена да отговори на нашите въпроси, относно предварително разпечатани указания за автобусите и инструкции за придвижване към Прага. Билетите се купуват от магазините за цигари и от специални автомати. Важат за определено време. Ние закупихме билет за 90 минутно пътуване, с прехвърляния. Качихме се на автобуса и се отправихме към вътрешността на града. Трябваше да стигнем до търговски център – МОЛ НИВИ, в подземието на който се намира международната автогара. Транспортът в западно-европейските градове е на много високо ниво, поради тази причина, лесно, следвайки табели и указания се справихме с придвижването си.

Имахме интересно преживяване тук. Влязохме в магазин, с идеята да закупим вода. Но наличните води бяха в твърди шишета, което ни наведе на мисълта, че водата е газирана. Попитахме служителка и разбрахме, че изписаната дума „перлива“, наистина значи газирана. Имаше само един вид „неперлива“ вода и сто вида газирана. Посмяхме се малко и продължихме по пътя си.

На международната автогара в подземния паркинг на Мола, имаше множество сектори, с информационни табла за направленията на автобусите и часовете им на заминаване. Дойде нашият автобус от фирмата FlixBus/Фликсбус/, настанихме се и потеглихме към Прага. FlixBus е немска компания, която предлага междуградски автобусни превози в Европа. Чрез добре направеният им сайт може да се закупуват билети и да се избират места предварително.

Завладени от вълнението, ентусиазирано преговорихме плана си за предстоящата среща с невероятния град Прага.

Прага е столица и най-голям град в Чехия. Населението на града е към милион и половина, което е над 10% от населението на републиката. Разположен е на река Вълтава, която вдъхновява едно от най-красивите класически произведения на 19-и век – симфонията „Моята страна“ на Бедржих Сметана.

Сравняват красотата на Прага с тази на Париж, а ако не сте любители на архитектурните паметници, бирата сама по себе си е достатъчна причина да дойдете тук.

Вече беше полунощ, когато ние пристигнахме на автогара „Флоренс“ в Прага. Това е главната автогара и служи както за вътрешните автобусни маршрути в страната, така и за международни дестинации. Автогарата е в центъра на града, до метростанция и трамвайна спирка “Флоренц“.

Моят другар в това пътуване, бързо създаде организация по намирането на хотела ни, който се оказа на удобно пешеходно разстояние. Предвид късния час и дългия изморителен ден, решихме, че е време да се отдадем на заслужена почивка.

Следзакуска се отправихме към забележителностите на Прага. Завладени от красотата на архитектурата на множеството красиви сгради, църкви, фонтани и музеи, се отдадохме на фотосесии. Имаше тълпи от хора навсякъде около нас. Градът изглежда толкова космополитно.

В един момент се оказахме в стария град, където още от 9-ти век, се преплитат много търговски пътища. В миналото е бил отделен от останалата част на града с ров с формата на полукръг и стена, свързани с Вълтава от двата им края. След разширяването на града през XIV век от Чарлз IV, рова и стената били разрушени скоро след това. Днес, представлява лабиринт от тесни улички и сводести дворове, криещи островърхи къщи, разноцветни магазини, църкви. Повечето улици са само за пешеходци или са забранени за по-големи превозни средства, с изключение на местните файтони. Така, че ходенето е най разпространеният начин за придвижване.

Беше голяма жега и имахме нужда от вода. В едно магазинче се нахвърлихме на първата вода, която видяхме на рафта. Шокът беше като видяхме цената. Искаха ни около 8 лева за бутилка. Решихме, че не си заслужава да се плаща такава надценка за стока, която не струва толкова. Продължихме по пътя. На път към замъка, видяхме друг магазин – имахме късмет и водата беше около 2 лева. Междувременно решихме да се почерпим с по едно козуначено коминче. Ароматът му се носи из целия град.

Стигнахме замъка и си купихме билет за да го разгледаме.Замъкът Прага е мястото, откъдето са управлявали чешките крале, президентите на Чехословакия и Чешката република. Той е един от най-големите древни замъци в света. Дължината му е около 570 м, а широчината му е 130 м. Зданията около замъка включват всички архитектурни стилове от миналия век.

Сам по себе си е малко градче. В него има правителствени сгради, църкви, градини и галерии. Този замък е основан през 1753г. Разположен е на голям хълм от лявата страна на река Вълтава и наподобява шато. Извисява се величествено над квартала Храдчани. Изключително красиво място и задължително трябва всеки да го посети при посещението си в Прага. Обиколката може да ви отнеме около два часа, може и цял ден, но определено си заслужава отделеното време. Като всеки нормален европейски музей може да се сдобиете със слушалки и да си направите обиколката сами без екскурзовод. Сред основните забележителности на този комплекс са готическата катедрала Свети Витус, римската базилика Свети Георги, манастир, няколко двореца, градини и отбранителна кула. Изкачихме се на кулата да видим града от високо. Стълбите са доста, тесни са и да се разминаваш с хора е доста трудно. На върха на кулата има пейки за да може хората да седнат и да си поемат дъх от безкрайното изкачване. Отгоре се откриват невероятни гледки към старата част на града, както и към новата. Запечатахме гледката в невероятни снимки.

Можете да се разходите из земите и градините на замъка без билет, но ще ви е необходим такъв за всички основни исторически сгради. Рано сутринта е най-малко пренаселено за посещение. Ако сте любители на пазаруването, имайте предвид, че това най-скъпата търговска зона в цяла Прага. Интересно събитие е церемонията по смяна на караула сфанфарите и знамето, която се извършва всеки ден точно в 12:00ч. в първия двор. Смяната до портите на замъка става на всеки кръгъл час.

На южната стена на общината на стария град е разположен Астрономическият часовник Орлой, който е една от основните забележителности, които туристите посещават в чешката столица. Това е най- старият и най-сложен часовник строен някога. Първоначално е бил поставен през 1410г., а през 1490г. майстор Хунис  го реставрира. Най-старият детайл на часовника датира от 1410 г. и е направен майсторите Микулаш от Кадан и Ян Шиндел.

Часовникът е съставен от три основни компонента: астрономически циферблат, който отразява позицията на слънцето и луната в небето и показва различни астрономически данни; походът на апостолите, на всеки кръгъл час се показват фигури на апостолите и други движещи се скулптори. И календарен циферблат с медальони, които показват месеците. Наредихме се и ние да чакаме това представление, което радва туристите от много години. Определено си заслужаваше чакането в жегата.

След дузина снимки и опити да избегнем хората влизащи в кадър, бяхме готови да продължим нашата обиколка из красотите на града.

Попаднахме на музей на секса.  Открит през 2002 г., този музей се превръща в голям шок за обичаите на местните жители и градските власти, които смятат, че това е неприлично. С течение на времето страстите утихват и туристи от цяла Европа идват тук, за да задоволят своето любопитство. Разположен на три етажа, в музея има няколко зали с различни теми, чиито стени са боядисани в интензивен червен цвят.  Първата зала беше „Зала на бельото“. Може би това е една от най-скромните изложби тук. В нея можете да видите красиви корсети, дантелени панталони и райета. Също така има образци от антични нощни облекла за жени и мъже. Следваща зала бе „Зала за  Маски и атрибути на BDSM“. Различни маски от кожа и латекс, от древни времена до наши дни, привличат любителите на експериментите в интимните отношения. Третата зала, беше най-впечатляваща – „Зала за секс машини“.Различни маси, столове, фотьойли за принудително и доброволно задържане са придружени от указание за обозначаване на няколко езика и схематична картина. Имаше много други зали, за които ще разберете при посещението си в този музей, ако ви представлява интерес.

Прага има много какво да предложи що се отнася до забележителности, има паметници на културата, архитектурата и други интересни обекти навсякъде, накъдето и да се обърнете. Един от тези обекти е мостът „Чарлз брич“. Той е сред най-известните забележителности на града. Вече беше следобед, а хората продължаваха да прииждат отвсякъде и на моста е невъзможно преминаването, без да се сблъскаш с някого.

Тълпите и жегата ни измориха и решихме да седнем за почивка и вечеря. Навсякъде беше пълно и изпитахме известно затруднение да намерим място. В крайна сметка успяхме и се потопихме в традиционните вкусотии и пражка бира.

За следващия ден бяхме планирали посещениена зоопарка.

Хванахме автобус и се озовахме право на входа. На входа има гардероб, в който да се остави багаж. Определено трябва да  си отделите цял ден за този обект, защото това е петият най-голям зоопарк  в света. Идеята за откриването му е публикувана за първи път във вестници през 1881г. В чест на брака на престолонаследника на Австрия Рудолф и принцеса на Белгия Стефани, е решено да се създаде зоологическа градина в Чехия. Открива се само половин век по-късно през 1931 г. и оттогава многократно влиза в десетте най-добри зоологически градини в света. Любимата дестинация за почивка на деца в Прага и техните родители се намира в общинския район на Троя. Адрес на зоопарка – U Trojskéhozámku 3/120. Площта му обхваща около 58 хектара и има повече от 4200 гости, освен това една пета от общо изброените 650 вида животни са редки и застрашени. Зоологическата градина е замислена с идеята животните да не живеят в клетки, а да се създаде естествена среда за всяко животно.

Още с влизането в зоопарка, бях много впечатлен, тъй като е направен интерактивно. Разрешено е да се влиза в някой клетки, например, в тези с птици. Можеш да се снимаш с тях и да ги докоснеш. Преминава се през различни джунгли и водоеми. Обиколката продължи към двора на слоновете. Уникално място изградено с много любов към детайла. Всички знаем, че в Индия има божество със слонска глава, тук в зоопарка има изграден храм на бог Ганеша. Изведнъж заваля. Всички успяхме да се скрием под голям навес с пейки близо до слоновете. Паркът е толкова голям и посещаван, и са помислили за всякакви ситуации.

Различни видове животни в естествената им среда, пренасят всички посетители на разходка из целият животински свят. Обогатяват познанията ни и удивляват. Най – вълнуващата зона, за мен, е тази при жирафите. С изнесени панорамни площадки се доближаваш съвсем близо до тях. Жирафите са любимото ми животно, но до сега не бях виждал на живо и за мен, беше вълнуващ и запомнящ се момент. За още незабравими изживявания, има изграден лифт, с който за символична такса, може да се извисиш над клетките и да видиш парка от високо.

Прекарахме целия ден потопени в магията на животните. Време беше да се връщаме към хотела.

За следващия ден, бяхме предвидили да посетим „танцуващата къща“.  „Танцуващата къща“ е архитектурна метафора на танцуваща двойка и на шега е наричана „Джинджър и Фред“, в чест на Джинджър Роджърс и Фред Астер. Една от двете цилиндрични кули — тази, която се разширява към върха, символизира мъжката фигура (Фред), а втората част на зданието визуално напомня женска фигура с тънка талия, с развята във вихъра на танца пола (Джинджър). Къщата е разположена в район Прага 2, на ъгъла на улица „Реслова“ и крайбрежната улица. Автори на проекта са хърватският архитект Владо Милунич и канадският архитект Франк Гери. Строителството е извършено от 1994 до 1996 г. и е курирано лично от Вацлав Хавел. Зданието представлява офисен център, в който са разположени няколко международни компании. На покрива се намира френският ресторант „LaPerledePrague“.  След кратка фото пауза нашата обиколка продължи към остров, намиращ се съвсем близо до тази сграда, под един от мостовете на реката. До него се достига с асансьор. Местни хора и туристи се радваха на прохладата край реката с освежаващи летни коктейли или просто релаксират на тревата. Свободно се разхождаха и бобри, които въобще не се смущаваха от хората наоколо. От този остров се открива хубава гледка към моста и замъка, които разгледахме първия ден от нашето приключение.

Насочихме се към красивия фуникуляр, който щеше да ни отведе до връх Петрин – висок само 327 метра надморска височина.  Легендата разказва, че дължи името си на латинската дума petra, което означава „камък“, защото е много скалист. Красивият фуникуляр има  график за придвижване,  работи между 9:00 и 23:00 часа, с отпътуване на всеки 10-15 минути в зависимост от сезона. Той може да превозва около 1400 души на час. Очарователната викторианска въжена линия е една от най-популярните забележителности на Прага. Станциите на фуникуляра са построени през 1891г. От тогава е реставрирана няколко пъти като последната реставрация е преди края на комунизма. Закупуването на билета става чрез автомат. И тук имахме малко комична ситуация тъй като автомата ни глътна парите и не ни пусна билет. Опитахме се да обясним на служителя, който охраняваше обекта, но без резултат защото не знаеше английски, а ние не разбирахме чешки. С триста зора, жестове и показване, човекът на края отвори от страни да влезем, не знам дали ни разбра какво му обясняваме или просто му писна да се разправя с нас, но в крайна сметка ни качи на влакчето. Има общо три станции. От първата се качихме ние, на втората се намира приятно ресторантче сред красив парк, а на третата е самият връх. През средновековието тук е имало лозя и ниви. Винаги е имало многобройни изворипо склоновете на Петрин и водата се е прекарвала през система от тунели. През 1930 г. паркът на върха бил променен и сега включва градината Лобковиц, Небозизек, паркът с розите, този на наблюдателната кулаи градините на семинарията.  Наблюдателната кула е умалено копие на Айфеловата кула в Париж. Изградена през 1891г от Ф.Прашил, висока е 60 метра и има 299 стъпала, които отвеждат посетителите до панорамната площадка на върха. Много красиво, цветно и живописно място,  с красива гледка към града и далеч от градската лудница и суматоха. Постояхме там и се полюбувахме на прекрасните гледки след това по обратния път надолу.

Остана ни време за разходка с корабче по реката. Има три линии правят разходки с кораб.  Има схема, на която всяка линия е отбелязана с различен цвят. Избрахме тази цветна линия, която отиваше в посока, противоположна на тази, която бяхме разгледали. Качихме се на нашия кораб, имаше много хора. Поръчахме си разхладително питие и заслушахме беседата, която ни пуснаха. На няколко езика, включително и английски, разказваха за града, сградите и богатата история. Преживяването бешеинтересно.

Така неусетно премина и днешният ден. Отправихме се към хотела. Горещините на града наистина изморяват. Може би знаете, може би не, но в Прага няма климатици в хотелите и вътре също е топло. Явно за това хората казват, че Прага не е подходяща за посещение през лятото. Въпреки това, на нас много ни хареса и някак си не позволихме горещините да ни провалят хубавото преживяване.

На сутринта, след закуска, освободихме хотела и се отправихме към нашия фликсбус, за да се върнем в начална точка. В Братислава решихме да останем за една нощувка, за да имаме време за кратка разходка и в този град.

Старият град е малък,  но пази в себе си исторически тайни. Намира се до река Дунав и е чудесно място за разходка. Тези прекрасни улички ни отведоха до замъка „Братиславски храд“. На Словашки „храд“ означава „крепост,замък“.  Този замък се издига над всички останали и не може да остане незабелязан. Заради ключовото си разположение, тук винаги са се помещавали важни обществени сгради. Никога не е завладяван или разрушаван, но поради небрежност на гарнизон, изгаря в пожар през 1811г.  и е реконструиран в средата на 20-ти век.

Времето в Братислава беше кратко и премина неусетно, но беше време да се отправим към летището. Може би един ден ще се върнем на специална екскурзия тук, за да отдадем нужното внимание и да задоволим ненаситния си приключенски дух!