Денят е петък – краят на седмицата и на „циганското“ лято в България. В Пловдив е типичен есенен ден. Сив, мрачен, с опити за дъжд. Зимата чука на вратата, а аз не искам да я посрещам.
За хора като мен, лошо време не съществува, щом съм решил да пътувам!
Дълго време планирах да посетя град Солун. Предвид, че не е сезон за Гърция, автобусите до там са само три за деня. Избрах си този от 13:45 ч. и тръгнах.
Придвижих се до автогара „Юг“, от където тръгва автобусът на „Ардатур“. Касиерката потвърди предварителната ми резервация, платих билета си и получих информация относно автобусите за връщане, както и за спирките в град Солун.
И преди съм посещавал Тесалоники (на гръцки), но имах усещането, че не съм видял нищо от града. Исках да се потопя в историята и културата на този така прекрасен град – да усетя неговия дух.
Десетина души се качихме в Пловдив. Автобусът беше чист и комфортен, а екипажът – любезен. Отпътувахме за София – първа от спирките по пътя ни. Групата беше интернационална и разностранна – жени на средна възраст, студенти и младежи. Някои от персонажите бяха колоритни, което превърна пътуването ни в забавление.
Любувах се на красотата на природата и есенните багри на нашата родина. След една кратка пауза край Кресна, пристигнахме на границата. За разлика от турската граница, тази с Гърция е доста по – спокойна по това време на годината и преминахме бързо.
Солун е вторият по големината град в Гърция, след столицата Атина. Гръцкото му наименование Тесалоники се превежда като „победа над тесалийците“.
Основан през 315г пр.н.е., градът и до днес впечатлява със своите величие и красота.
Пристигнахме късно, около 22:30ч. и лесно намерихме хотела ни. Бях придружен от добър приятел и съмишленик. Нямахме търпение да се потопим в атмосферата на града.
Бързо проучване ни показа, че квартал Ладидика, който е разположен в самия център на града, ще бъде нашата първа нощна спирка – мястото с най-много нощни заведения.
Посрещна ни едно живо и пренаселено място – заведения, капанчета, барове и денонощни магазини. Прилича на пловдивският арт квартал Капана, но в значително по-големи мащаби. Заобикаляше ни моден колорит от голи пъпове, къси поли, високи токчета и хора, търсещи забавление. Държа да отбележа, че действието се развива при 10-12 градуса по Целзий, в България на места вече пускаха отоплението, а тук бяхме свидетели на тези летни модни превъплъщения.
Потопихме се в нощния живот и се сляхме с местни и туристи. Красотата на нощния град, светлините и цялата атмосфера напълно заслужаваха нашето внимание. В която и уличка да кривнехме се натъквахме на интересни и значими места. Пълни заведения, силната и разнообразна музика, придаваха на квартала един особен чар. Върнахме се в хотела в късните нощни часове.
На сутринта беше време да се потопим в дневния облик на Солун. Време бе за нашата културно–опознавателна програма, която си бяхме заложили преди тръгването. Целият град е пълен със страхотни пекарни и сладкарски изкушения, така че не ни беше трудно да намерим с какво за да се подкрепим.
Първата ни спирка беше църквата „ Св. Димитър Солунски“, която се радва на завиден туристически интерес. Посещавал съм я при предишни посещения в града. Станахме неволни свидетели на едно от светите християнски тайнства – кръщене. Детето не разбираше какво се случва и поплака, но ние с интерес наблюдавахме ритуала по приемането на Христовата вяра.
Следващата ни спирка беше малко по надолу по същата улица – Турското консулство и родната къща на Мустафа Кемал Ататюрк. Може би не всички зная, че турският държавен глава е роден през 1881г. в град Солун – тогава част от Османската империя. Не е известна точната дата на неговото рождение, майка му си спомня, че е роден в един пролетен ден, а по-късно той сам решава 19-ти май да бъде негова рождена дата.
След подписването на Лозанския договор през 1923г. се определят границите на съвременната турска държава и се урежда размяната на турското и гръцко население. Това е пресъздадено в силно въздействаща картина в къщата музей в Солун. Тъжно е да се види как цял един живот е натоварен на каруца и всичко, което си имал и за което си се борил, остава в миналото. Силно въздействаща картина.
Впечатляващи са историите за живота и делото на бившия президент, както и самата къща. След като баща му умира, къщата остава на леля му. По-късно, Ататюрк я откупува и живее с майка си в нея. След смъртта му се поддържа от Република Турция и е част от турското консулство в Солун. Входът за нея е свободен, но трябва да се позвъни на звънец за да отворят. Вътре се минава през метал детектор и тогава се влиза в самата къща. Сградата е внушителна и интересна, с традиционна архитектура от края на XIX век, разположена на три етажа, двор и нетипичната за този период – вътрешна баня. На всеки етаж има мини макет на стаите, на който е направена възстановка на разположението на мебелите и цялостния им османски облик. Някои от мебелите са пренесени от двореца Долмабахче след смъртта на президента. Можете да видите восъчни фигури на майка му, на младия и по-възрастен „баща на турската нация“.
След къщата музей се отправихме към добре запазените крепостни стени на града. Красивите и различни в архитектурен план църкви, както и необятната шир на Егейско море са само малка част от спиращите дъха гледки, които се разкриват от високата част на крепостната стена и нейната горна кула. Спуснахме се надолу по посока на морето и към небезизвестната ‚Бяла кула“. Тя е най-източната от трите кули на морската стена. Разделяла е еврейския квартал от мюсюлманските гробища и е символ на града – най-разпознаваемото съоръжение в него. Висока е почти 34 метра, а диаметърът и е около 23 метра. Днес в нея се помещава Византийският музей. Вътре има шест етажа и красива вита стълба с приблизителна дължина от 120 метра. Стопанисва се от гръцкото министерство на културата и византийските старини. Интересна е символиката на кулата. Смята се, че е символизирала върховната власт на Гърция над Македония. През годините е била обект на спорове между двете държави. За туристи, това е идеално място за разходка и спираща дъха фотосесия.
Продължихме своята обиколка. Навсякъде има магазини, кафенета, изкушения. Толкова красив и жив град! Носи настроение и подтиква посетителите си да пробват различни неща – като например огромните и невероятно вкусни гироси.
Градът е голям и изкушения дебнат отвсякъде. А ние бяхме тук, за да им се отдадем.
Време е за отмора. Седнахме в една от местните вериги – „Микел“, в която се насладихме на хубаво капучино. Времето стана леко ветровито, опита се да превали малко, но това по никакъв начин не повлия на нашето турне. Обходихме добре крайбрежната алея, всички успоредни и перпендикулярни улици в района. Разгледахме и няколко магазина, но за голяма лична изненада не успяхме да си купим нищо.
Вечерта беше време за гръцка вечер с типични песни и музика. От хотела ни препоръчаха едно заведение което има LIVE бозуки оркестър и традиционни ястия. Стигнахме до него, но нямаше места. Отново се отправихме към Ладидика, като възнамерявахме да посетим друго заведение, което според Гугъл щеше да ни потопи в атмосферата на гръцката музика, но и тук нямаше места. Разбрахме, че без резервация на подобен тип заведение, беше невъзможно да си намерим място.
Вече бяхме гладни и изморени, за това седнахме в първото заведение за хранене, което ни попадна. Отново имаше бозуки изпълнител, но не беше в традиционни стил на гръцката таверна.
На следващия ден решихме да посетим друг музей – посветен на евреите обитавали град Солун. Забутан в странични пресечки, с такса от 7 евро, която определено не е оправдана. Очакванията ни бяха да научим повече за еврейската култура, традиция и начин на живот, а всъщност се оказа в музей , построен в памет на жертвите на Холокоста – надгробни плочи и нищо друго. Бяхме разочаровани.
След краткото изгубено време, се отправихме към крайбрежната алея – да се насладим на морето и слънцето, но и да се отърсим от видяното. Стигнахме до самия край на алеята, близо до концертната зала на града. По пътя имаше пейки, красиви скулптори и графити. Акостирал военен кораб, превърнат в музей, привличаше вниманието на малки и големи.
Впечатлихме се от броя на градските тоалетни. Те за разлика от българските бяха чисти и безплатни. Водата се задейства със специален педал на пода.
Вечерта имахме идея да вечеряме на един панорамен ресторант, който е високо разположен и разкрива невероятна гледка към града. Неминуемо трябва да го поситите! Ние, след цял ден обикаляне и опитване на различни вкусни изкушения, преценихме, че е по- добре да го оставим за следващо пътуване. Със сигурност ще постим отново Солун.
Сутринта събрахме багажа си, помолихме да го оставим на рецепцията и с леко нежелание освободихме стаята. Отправихме се към крайбрежната алея за да изпием чаша хубаво капучино с гледка към морето и да направим още снимки.
Времето измина неусетно и се наложи да побързаме, но стигнахме до автогарата навреме. С някой от пътниците се бяхме видели на идване и сега се връщахме заедно. Доволни от прекараното време в Солун се качихме на автобуса и потеглихме към дома. Изминалите дни бяха наситени с преживявания и положителни емоции, които ще ни „държат“ до следващото приключение.
