Дъждовна събота, а аз се приготвям за път.Освен обичайния си спътник, това пътуване ще споделя със своите родители – жест към тях по повод годишнината им.

Дестинацията ни е град Загреб – столицата на Хърватия.Пристигнахме късния следобед с влака в София. Слязохме на спирка „Искърско шосе“, поради удобната връзка с метрото към летището. Пристигнахме там навреме. Въпреки късния час, имашеопашки, но проверката мина бързо.За полета избрахме нискотарифната авиокомпания „Райънеър“ – предложението за съотношението цена/време беше най-добро. Цената на билета бe 15 евро в посока, а полетът трая само час и 20 минути.

Излетяхме навреме.Екипажът беше леко неориентиран и хаотичен, но забавен. Този полет, беше първи за родителите ми.

Пристигнахме в столицата на Хърватска в 22:45 местно време.

Загреб е най-големият град в Хърватияи негова столица. През града минава река Сава. Намира се на 104 м над морското равнище, до планинския масив Медведница. Благоприятното му разположение предоставя възможност за търговски обмен между Централна Европа и Адриатическо море. Това го прави иважна туристическа дестинация не само в Хърватия, но и в Югоизточна Европа. Градът привлича близо един милион посетители годишно, главно от Австрия, Германия и Италия, а през последните години и много туристи от далечния изток – Южна Корея, Япония, Китай и Индия.

Условно градът е разделен на две части: Горен и Долен Загреб. В 1000-годишния Горни град се намират президентската резиденция, историческата църква Св. Марк, хърватският парламент, много музеи и галерии. Всички те са разположени на романтични каменни улици, осветявани от газови лампи във вечерните часове. Другият район – Долни град, има много ресторанти, кафенета, театри и паркове, които го правят удивително място. В Загреб има много зелени площи и алеи. Въпреки бързо развиващата се икономика и транспорт, градът е запазил чара си.

Направих резервация за хотел през bookingи понеже запазих две стаи за три нощувки, надхвърлих определена сума.Като комплимент, от сайта ни изпратиха превоз от летището до хотела, напълно безплатно.

Шофьорът ни очакваше с табелка, като по филмите, здрависа се с всеки един от нас и ни покани къмвана си. Обясни ни, че booking плаща за тази услуга само за отиване към хотела, а ако искаме да я ползваме наобратно, след края на престоя ни, ще ни струва 43 €.

Първото впечатление, по пътя беше чистотата и широкият път. Пътувахме е около 20 минути. Колатаспря на входа на хотела, намиращ се срещу„Музея на махмурлука“, в самия център на града. Разположението на хотела беше удобно, като единствен недостатък, който мога да отбележа е непрестанният шум от трамваите, минаващи от двете главни улици. От хотела бяха предвидили това и в стаите ни имаше оставени тапи за уши.

„Музеят на махмурлука“, който споменах, е нестандартен музей, в който можете да научите най-невероятните истории, случили се на хората на фона на прекомерно опиянение и неговите последствия.Създаден е от двама студенти, които решили да съберат историите си в музей, след като единия от тях се събудил с фар на колело в джоба си и не помнел как се е озовало там. Всеки посетител може да опише своята история и ако желае, да остави там какъвто и да е предмет – като доказателство за достоверността на описаното. Ще вървите из коридорите на зигзаг, точно както се очаква да правите, когато сте подпийнали. Със специални очила, ще видите света на градус. Можете да хвърлите едни зарове на „Дринкополи“ или да опитате пиян дартс. Ще откриете и симулации, в които да усетите какво представлява състоянието, да шофирате в нетрезво състояние. Забавен, но и поучителен музей.

Може би най-известната забележителност на хърватската столица е внушителната готическа катедрала „Св. Богородица“. Това е най-високата сграда в Загреб и цяла Република Хърватска.Площта ѝ е 1600 кв.м, дължината ѝ достига 77 м, а широчината – 46 метра. По време на служба в нея могат да се поберат до 5000 души.Издигната е в началото на ХІІІ век и е посветена на Успението на Св. Богородица. Малко по-късно е срината до основи и изградена отново в готически стил. В периода ХV-ХVІ век около нея е построена крепостна стена и кули, в защита срещу турците.Северната кула е с височина 105 метра, а южната – 104 метра.Камбанарията е изградена през ХVІІ век и служи като наблюдателна кула. Мраморният олтар, амвона и още 32 олтара са в бароков стил. Зад големия олтар е изграден и орган, който е един от най-добрите в света. Във вътрешността на катедралата „Св. Богородица“ интерес представлява параклисът на Св.Св. Кирил и Методий. Загребската катедрала е изобразена на обратната страна на хърватската банкнота от 1000 куни и е символ на града.

Продължихме разходката си и стигнахме до открития пазар „Долац“. Намира се в близост до един от най-известните площади в Загреб – „Бан Йелачич“. Тук човек може да си купи почти всичко или просто да се наслади на суматохата и оживлението, в някое от многобройните старинни кафенета. Пазарът „Долац“ е известен и с разнообразните традиционни занаятчийски изделия, които предизвикват голям интерес, особено сред чужденците. Такива са например: дантелените и плетени покривки, комплекти от салфетки, различни сувенири. Дребни производители от околните селища се събират на тази „хранителна Мека“, за да предлагат своите зеленчуци, плодове, хлебни изделия, месни и млечни продукти, билки, ядки и много, много други. Цените на стоките са разумни, даже някой от нещата бяха по-евтини, отколкото при нас. Най – впечатлени бяхме от това, че под всички тези сергии, имаше друг пазар под земята. До него се стига със стълби или асансьор. Вътре е като бившите хали в София. Моите родители бяха доста впечатлени,че в Загреб са запазили този тип пазари и подкрепят малките производители.Хърватска от тази година навлезе в еврозоната и е задължена да изписва цените както в евро, така и в хърватски куни, за да са сигурни хората, че няма хиперинфлация.

Западно от пазара „Долац“, улиците се изкачват към Градец – старата част на града, която някога е била заобиколена от отбранителни стени.Единствената оцеляла днес порта от Градец, е Каменната порта – структура от 13-ти век, в която се помещава един от най-почитаните църковни паметницина града. Според вярванията на местните жители, картината на Дева Мария, която виси във вътрешната страна на портата, като по чудо оцелява при пожар през 1731г. Тя се превръща в център на популярен култ, а местните жители все идват тук за да запалят свещ и да отправят молитва.Интересен портал на вярата и духовността на местните жители.

Отправихме се към старата част на града, към площад „Свети Марк“, където се намиратвсички обществени сгради и друга емблематична такава- църквата на Свети Марк.Площадът е ограден от сградите на хърватския парламент и правителство, на Конституционния съд и кметството на града.

Църквата „Св. Марк“ е католическа и е разположена в средата на площада.На покриваѝ е изобразен гербът на страната.За съжаление – беше в ремонт. Направихме снимки отвън, въпреки строителните скелета, които не скривахакрасотата ѝ. Построена е през XIII век в романски стил. През вековете е претърпяла няколко реконструкции. Настоящия си вид придобива след реставрация в периода 1936-1938 г. Композицията от многоцветни плочки на покрива изобразява герба на Кралство Хърватия и герба на град Загреб. За първи път се споменава в исторически документи през 1256г., когато крал Бела IV издава разрешение за провеждане на панаир пред нея. Църквата е играла важна роля в историята на града през годините.Пред нейния олтар са полагали клетва всички основни политически и обществени фигури, преди да встъпят в своите задължения. От края на април до октомври, има церемония по смяна на караула, която представлява интерес,за местнитеи за гостите на града. Състои се всяка събота и неделя по обяд.

Леко недоволни от факта, че всичко е в ремонт продължихме нашата обиколка. Времето беше слънчево и допринасяше за хубавото преживяване.

Бяхме на известна височина на града и се откриваше красива гледка към него. Имаше фуникуляр и за скромните 0,60€, решихме да се повозим, за да не слизаме пешпо стълбите към града. От там нашата обиколка продължи към тунелите, бивши бомбоубежища, които са превърнати в атракция и радват посетители и гости на града.За наша изненада, вътре в тунела имаше чиста и поддържана, безплатна тоалетна със сапун и течаща вода.

Тунелът „Грич“ е част от мистериозната тунелна мрежа в Загреб. Построен е през 1943 г., по време на Втората световна война. Основната му цел е да приюти цивилни от честите бомбардировки по време на Втората световна война и хърватската война за независимост. Той е част от мрежата от Загребски тунели под горния град, но е единственият отворен за обществеността.Днес  епревърнатв туристическа атракция, която често е домакин на временни изложби и събития.

Замисляли ли сте се какво става с всички онези предмети, символизиращи нашите чувства, след като любовта си отиде?Подобни „експонати“ могат да бъдат видяни в единствения по рода си „Музей на разбитите сърца“ в Загреб. Той е един интригуващ музей, посветен на изгубената любов.Вещите, изложени в него, разкриват всички етапи на любовта и раздялата, през които хората преминават. До всеки експонат има обяснение, което разказва за самия предмет и неговата история. Тези спомени са събрани от целия свят и разкриват истории за ревност, изневери и страстна любов. Като дарение към музея, всеки който желае, може да остави предмет от своя разбита връзка и да разкаже историята си. Това е терапевтичен начин, за това да продължим напред след една разочароваща раздяла.

От там се отправихме към „Музея на шоколада“. Превърна се в любимо на нашата четворка. Много сме впечатлени от него и горещо го препоръчвам на всеки, който възнамерява да посети град Загреб. Цената е 9€, за ученици и пенсионери е 6,50€, но е оправдана. Вместо билет, получихме малка правоъгълна кутийка, с дървена лъжичка в нея. За всяка от залите имашетематични бонбончета. В първата графа на кутийката, намерихме какаово зърно, което отговаря на първата зала. В нея се разказва за произхода, отглеждането и обработката на какаовите зърна.След това, в кутийката открихме малки бонбони от натурален шоколад, съответстващи на втората зала, в която се разказва за първата обработка на шоколад и можехме да опитаме с помощта на лъжичката, от фонтан, който бе много горчив. Следващите зали бяха с млечен и бял шоколад и можеше да се опитва неограничен брой пъти. Тук наистина беше вкусно- хапнахмешоколад до насита. Повишили хормона щастието, благодарение на шоколада, продължихме към останалите зали, в които се разказваше за големифирми и масовото разпространение на шоколада през годините. Обиколката завърши с посещение на магазина за лакомства.

Време беше за обяд и отмора. След толкова шоколад не бяхме особено гладни, но все пак посетихме един бургер бар.

Разходихме се в красив градски парк, заобиколен от внушителни исторически сгради, който ни отведе до жп гарата на града. В подлеза пред гарата имаше много магазини, беше доста чисто, топло и приятно – ако не знаехме, че сме в подлез, щяхме да решим, че това Мол.

Останалата част от деня прекарахме в разходка по магазините.

За вечеря избрахме ресторант Вагабондс“, намиращ се близост до хотела ни.Посрещна ни семпла и топла атмосфера. Имахме комична ситуация със сервитьора. Той беше леко подпийнал и превъзбуден. Поискахме сметката, той дойде, отсервира, но не донесе сметката.Тръгвайки си изпусна чините, може би заради алкохола, съответно ги счупи. Изчакахме да почисти и отново поискахме сметката. Чакахме го около 20 минути, докато той изведнъж не дойде при нас и не попита дали сме го викали. Посмяхме се и си тръгнахме. Въпреки ситуацията, хранатабеше добра, а цените разумни.

Навън беше захладняло, решихме да се приберем в хотела да отпочинем, защото следващият ден ни готвеше богата програма.

Сутринта бе слънчева и топла и след кратка закуска решихме да посетим зоопарка на града. Намираше се на няколко спирки от хотела.Можехме да стигнем пеша, ноизбрахме да тестваме градския транспорт. Трамваите  11 и 12 спират точно там. Акозакупите билет от бутка за вестници на спирката, цената му е 0,53€, за 30 минутно пътуване. А го направите от шофьора на трамвая – е 0,83€. Ние предпочетохме будката за вестници. За да се валидира билетът, трябва да се постави в специални устройства, намиращи се при първа и последна врата на превозното средство. Пътуването мина спокойно и комфортно. Слязохме на спирка до стадиона на футболния отбор „Динамо Загреб“. Продължихме към огромен парк, а в който се намира зоопаркът на града.

Проектиран в стила на стара английска градина, Maksimir Park (Maksimirska) е красиво зелено пространство, обхващащо почти 45 акра – най-големият парк в Загреб.

Кръстен е на епископ Максимилиан Върхов – отговорен за неговото строителство през 1794 г.Съдържа два павилиона: Bellevue Pavilion, построен през 1843 г., и Echo Pavilion, добавен след швейцарски дизайн. Паркът разполага с отлични пътеки, изкуствени езера, залесени площи и цветни градини, което го прави чудесно място за отмора или пикник.

След поредица от фотосесия из парка и езерата в него, се отправихме към входа на зоопарка – Zoološki vrt Grada Zagreba.Входната такса е 3,50€. Билетите са с интересни картинки на животни от парка. С площ от 7 хектара (17 акра), той е един от трите зоопарка в страната.Член е на Европейскатаи на Световната асоциация на зоологическите градини и аквариуми.Участник е в Европейска програма за застрашени видове. Зоологическата градина отваря врати на 27 юни 1925 г. Реконструкцията на първия зоопарк, започва през 1990 г., а през октомври 2016 г. е завършена първата част от нея. Тук е домът на 2225 животни, представляващи 275 вида.

На територията на парка, имаресторант за хранене и отмора с гледка към тюлените и маймуните. Храната в него е на принципа на столовото хранене. Добре сготвена и на добра цена. Из целият зоопарк има множество тоалетни иместа за отмора. Презаредихме батериите и продължихме с обиколката. Не пропуснахме сувенирния магазин.

Хванахме автобус към центъра на града и се отдадохме на следобедно кафе и торти. Разходихме се из лабиринтите на централните улици и посетихме няколко магазина. Вечерта хапнахме в италианска пицария.

На следващия ден, след закуска беше време да се отправим към летището. Сега трябваше да се справим с автобуситедо летището. Този път си купихме билет за един час, зада можем спокойно да се прекачваме и да се придвижим. Цената на билета е 0,90 €. Качихме се на трамвай 11 посока зоопарка, но слязохме на по-ранна спирка – на пазара с цветята. От там минахме към площад „Кватерников“ за да се качим на автобус 290. На всяка спирка е добре надписано кой автобус къде отива.

Качихме се и се отправихме към летището. Последна панорамна обиколка из града. Запазихме добрите впечатления и хубавите преживявания. И четиримата бяхме щастливи от това пътуване и от красотите, които открихме. А родителите ми ще запомнят тази своя годишнина.

Обещахме си да повторим изживяването, в този състав, но с нова дестинация!