Разказах Ви вече за италианския чар и обаяние на остров Сицилия Италианският чар и остров Сицилия,но Ви обещах да разкажа за храната на острова и повече за тези изкушения, които ме примамваха да ги опитам и  на които не устоях.

Всички знаем, че Италия е страната с най – разпознаваемата и любима кухня в цял свят. Местните специалитети не са един и два.

Богатата история на сицилианския регионе донесла наследството на няколко световни цивилизации. Гръцки колонизатори, римляни, араби, французи, испанци са само част от народите оставили гените, обичаите и традициите си на острова.Тази мултикултурна смесица е оставила своя отпечатък във вкусовете на местната кухня и е допринесла за нейното обогатяване и уникалност.

От целия богат асортимент от изкушения, най-силно ме впечатлиха канолите. Сицилианското канòло е един от най-известните специалитети на сицилианското сладкарство – официално признат и включен в Списъка на традиционните италиански хранително-вкусови продукти.  Името му идва от речните тръстики, около които тестото е било навиванопо време на неговото приготвяне.

Първоначално,канолите се правят за карнавала, но с времетосе радват на забележително разпространение в Италия и се превръщат в известен пример за италианското сладкарско изкуство по света.

Канолото се състои от вафла от пържено тесто, дълга от 15 до 20 см и с диаметър 4 – 5 см, с пълнеж от рикота от овче мляко. За вафлата се оформят малки дискове тесто (от меко пшенично брашно, вино, захар и свинска мас), които се навиват на малки метални тръбички и след това се пържат. Според изследователите първоначално използваното брашно е майорка – меко пшенично брашно за сладкиши, широко разпространено в Сицилия до 1950-те години. Традиционният пълнеж се състои от пресята и подсладена рикота от овче мляко. След това към него се добавят захаросани плодове и шоколадови пръчици, а накрая се поръсват с пудра захар.

          Има различни хипотези за създаването на десерта. Смята се, че е създаден в древни времена, за да отпразнува карнавалът. Според други, има древноримски или сарацински произход. Говори се, че жените от харема в Кастело ди Пиетраросо – господарятна тогавашнияКалтанисета, са първите, които създават рецептата. Сарацинските емири са държали своите хареми тук и за първи път десертът е създаден от наложниците, може би като смътна фалическа почит към своя господар. Те изглежда се вдъхновяват от древноримски десерт, за който говори Цицерон.По време на дългите отсъствия на съпрузите си, за да запълнят времето си, жените от този харем са се посвещавали в приготвянето на сложни ястия и сладкиши; следователно те, пак според предадената традиция, променят вече съществуващ арабски десерт, направен от рикота, бадеми и мед, преработвайки го по римската рецепта, спомената от Цицерон, и по този начин дават живот на специалитет, който по-късно става универсално известен.

Отрупаните витрини с тези сладки изкушения с различни видове крем, украси и цветове, определено ни караха да се спрем и да се насладим на вкуса им.

Друго традиционно ястие, което ни примами със специфичните си форми и златистите цветове е аранчини.Първоначално, като ги видях и ми се сториха много вкусни, но не знаех какво е. Малко трудно експериментирам с храна когато не знам какво има вътре. Попитах моя приятел, който той ми обясни, че това са оризови топки с пълнеж. Реших, че няма да ми хареса и подминах. Така до следващите няколко перкани, в които постоянно привличаха вниманието ми и реших, че като съм дошъл до тук, не мога да си тръгна без да опитам. Определено съм доста впечатлен от вкуса му. Много ми допадна макар да очаквах да не ми хареса.

Аранчѝни е специалитет на сицилианската кухня. Представлява топка или конус от паниран и пържен ориз с диаметър 8 – 10 см, обикновено пълнен с рагу, грах и качокавало или с нарязани кубчета шунка и моцарела. Името произлиза от оригиналната форма и типичния златист цвят, напомнящ на портокал (на итал. arancia, аранча), но в Източна Сицилия аранчините по-често имат традиционна конична форма, за да символизират вулкана Етна. Поради липсата на конкретни източници обаче някои автори се осмеляват да си представят произхода на продукта, започвайки с анализа на съставките му. По този начин поради постоянното присъствие на шафран се предполага, че той има ранносредновековен произход,свързан с периода на мюсюлманско господство, когато е обичайно да се консумират ориз и шафран, подправени с билки и месо.

Навсякъде ухае на вкусна храна и на всеки ъгъл има примамващи пекарни с тестените изкушения, уникални печива с шунка, моцарела, сандвичи с картофени крокети и много други неща. Няма как човек да посети Сицилия и да си тръгне гладен. Ако мога да дам определение за сицилианец – весел и щастлив, за когото храната е на особена почит и който не би преживял дори ден, без да „опостуши“ чиния с шаста.

Няма как да пропусна и класическите пица и паста – визитната картичка на цяла Италия.С думата „пица“ – почти непозната отвъд неаполитанските градски стени, още през XVIII век се обозначават тортите, почти винаги сладки. Едва от началото на XIX век пицата придобива сегашното си значение благодарение на Неапол. Последвалият ѝ глобален успех води до определянето на всяко подобно на нея ястие по същия начин. През 2017 г. ЮНЕСКО обявява Изкуството на неаполитанския пицар за нематериално наследство на човечеството. Според италианския вестник „Кориере дела Сера“ думата „пица“ е най-известната италианска дума в света, дори пред „чао“.

Друга характерна тестена храна за Сицилия са макароните, наречени паста ала Норма. Рецептата е кръстена на едноименната опера на композитора Винченцо Белини, роден в Сицилия. Ястието се приготвя от къса паста в комбинация с патладжан, доматен сос и солено рикота сирене. Тук патладжана е на особена почит.

Традиционна за Сицилия паста са и спагети или букатини кон сарде. Те са любима храна най-вече на жителите на Палермо и околностите. Приготвят се със сардини от местния улов, които се овкусяват с копър, кедрови ядки и маслини.

Ако сте любител на морски дарове, Сицилия е вашето място. Известна със своята прясна риба, морски дарове, октопод и миди, няма да ви разочарова. Местните жители съветват да дегустирате морски дарове в районите близо до планината Етна, тъй като те са по-сладки и по-ароматни (същото важи и за плодовете и зеленчуците!). Някои казват, че това се дължи на минералите в пепелта от вулкана, които дават на почвата допълнителни хранителни вещества и следователно храната става по-вкусна и ароматна.

По време на нашия престой в Сицилия, бяхме запленени от една малка част на хранителните изкушения, които предлага тази страна. Надявам се при следващото ни посещение да се потопим в още вкусове и емоции.