В началото на летните почивки ще ви разкажа за една моя любима дестинация. Отново ще ви пренеса в съседна Турция. Все повече българи се доверяват за своята почивка на нейните морски курорти. Страната има излаз на Средиземно море на юг, Егейско – на запад, Черно и Мраморно море на север, което я прави предпочитано място за морска почивка. Активният туристически сезон е дълъг, което отваря много възможности за отпуск.

            Да си призная не бях чувал за градът, за който смятам да ви разкажа в тази статия, но веднъж се заговорих с едни туристи и те ми го препоръчаха.

Днес ще ви споделя за моята разходка из Алания – част от Турската ривиера. Този път пътувах сам. Направих си резервация в хотел и бях готов да поема към неизвестното. Пътувах с автобус. Пътуването отне точно 24 часа. Тръгнах от Пловдив в 12ч. на обяд и пристигнах в хотела си 12ч. на обяд, на следващия ден.  Бях единственият българин в хотела. Това беше така, защото избрах хотел близо до центъра на града, а не като масовите туристи – в покрайнините. Исках, след като ще бъда сам в това пътуване, да мога да се разхождам из града и забележителностите му, без да се налага да гоня маршрутки или автобуси.

            Алания е средиземноморски курорт във вилает Анталия. Градчето е малко и  живописно, разположено в подножието на планината Тавър и се намира на 120 км от Анталия и летището. Крайбрежната ивица на Алания е много открита. Активният сезон в Алания продължава от края на април до средата на ноември.

            Хотелът ми беше близо до плажа на Клеопатра. Естествено, отидох първо там. Влюбих се в това място!

            В далечното минало градът е бил известна база за пиратски кораби, но започва да процъфтява, след като е превзет от селджукския султан Алаетин Кейкобат през 1220г. Султанът го нарича „Алайе“, което означава „благороден“. По негова заповед е основан флотът и е построен зимният дворец. През 1471г. градът преминава в ръцете на Османската империя. След Първата световна война и разпадането на империята, Алания и регионът стават италианска колония и остават такава до връщането им на Турската република през 1923г. съгласно Лозанския договор. Подобно на много другите селища в бившата Османска империя, мюсюлманското население на Алания е било принудително изселвано, за да бъде заменено от християнско. След присъединяването на града към Турската република, много от християните от града се изселват в Неа Йония, Гърция.

Не знаех  нищо за историята на града, но реших да се запозная с нея,  за да мога да направя план за действие по време на престоя ми. Първоначално, мислих че ще ми бъде скучно, но за щастие градът ме потопи в своя дух и времето мина неусетно.

В града са запазени много исторически паметници, стражеви кули и църкви. На полуостров Алания е разположен замъкът„Алания“ – крепост от епохата на Византийската империя и датира от 1226г. Повечето основни забележителности в града се намират в и около замъка.

            Първият ден беопознавателен. Разходих се из забележителностите и набелязах обекти, които да посетя през следващите дни, а те не бяха малко. 

            Изкачих се с лифт до старата част на града. Гледката от него е уникална и запленяваща – вижда се от високо целият курорт и безкрайното синьо море. Старата част на града ме потопи в историята си. Разходките по старинните улички ме отведоха до красиви сгради и фотогенични места.

Първото нещо, което задължително трябва да видите е крепостта „Селджук“. Разположенана 250 метра над морското равнище, с дължина над 6 км. и над 140 наблюдателни кули, тази стена обгражда целия полуостров на стара Алания и е било невъзможно да бъде превзета. Открива се невероятна гледка към залива на Клеопатра. Според легендата Марк Антоний подарил този красив залив на Клеопатра, защото била най-красивата за него жена и имали много незабравими мигове на него.

            Върнах се в хотела и се отдадох на почивка, очаквайки с нетърпение следващия ден.С всеки следващ ден, разширявах периметъра си на разходка и достигах до нови места извън забележителностите на града.

            На сутринта след закускатръгнах за плаж. Тук влажността е над 90 % и със сигурност ще се върнете с гладка кожа и хубав загар. Носете си вода винаги с вас, тъй като в Алания става доста горещо.

            След като разгледах града отвисоко, беше време за разходка в ниската му част. Друг от символите на града е Червената кула. Намира се близо до пристанището. През XIII  век султан Кейкубат я построява за да охранява пристанището. „Къзъл кале“ е осмоъгълна кула, издигната от червени тухли до 5 етажа с обща височина 33 метра и  диаметър 12,5м. Отвътре е етнографски музей с колекция от тъкани, сечива и оръжия от османския период. От върха ѝ се открива 360 градусова панорама към сушата, морето и корабостроителницата на Алания, която пък е друга интересна забележителност на града, която може даразгледате свободно – без входна такса. Изградени са специални платформи за разходки. Дължината и е 56м, а дълбочината – 44 м. Впечатляващо място.

            Реших да се разходя по крайбрежната алея в района на пристанището. Тук бяха наредени един до друг красиви и атрактивни туристически корабчета, които грабнаха веднага вниманието ми. Тези корабипредлагат приключенски разходки по вода, до три от пещерите в района. В една от тях – „Пещерата на пиратите“,пиратите са криелисвоите съкровища и отвлечени момичета, в друга – „Фосфорната пещера“, ще видите светещите скали, а в третата – „Пещерата на любовниците“са се криели избягалите от семействата влюбени.

Друга забележителност, която посетих есталактитовата пещера „Дамлаташ“. Въздухът в нея постоянно е 22 градуса, а поради насищането му с карбонати е подходящ за лечение на астма и респираторни заболявания.

            Прекарах вечерта в един от бийч баровете – поръчах си коктейл и се загледах в богатата шоу програма, която предлагаха.Тя започна с танц на сервитьорите, след това премина в огнено шоу на плажа. Продължи с денс танцьорки, които допълнително запалиха атмосферата, а финалът беше отреден за дервиш. Атрактивно шоу на брега на морето.

Освен плажен курорт и историческа област, градът е и шопинг център. Предлагат се изделия от кожа, облекла, кинкалерия, бижута и миниатюрни пъстри тикви – символ на областта. Беше изключително забавна обиколка по магазините. Един търговец се опита да ми продаде 15 чифта бельо, а на всеки мой отказ добавяше още. Бях принуден да излъжа, че не нося в себе си толкова пари за да му платя. Малко се ядоса, нобях доволен че се отървах, без да направя нежелана покупка. Разбира се от тази почивка не се върнах с празни ръце, но определено не си купих бельо.

В Алания се организират и много фестивали. Някои от тях са: фестивалът на туризма (провежда се от края на май до началото на юни), международният фестивал за култура и изкуства на Алания, джаз-фестивалът на Алания и други.През месец август се провежда и фолклорен фестивал.

Моето пътуванепремина бързо и неусетно. Хареса ми това, че освен плажни забавления градът, предлага богата културна програма и атрактивни преживявания.Заредих се с положителни слънчеви емоции и  бях готов да се върна у дома.