Ето, че настъпиха и последните дни от нашето круизно пътешествие. Потопен в емоциите от новите усещания и преживявания, все още не осъзнавах, че сбъдвам мечтата си. Наслаждавах се с всичките си сетива на случващото се около мен.

След Миконос  „Celestyal Crystal‘отплава за Милос, намиращ се на 69 морски мили от него.

На сутринта пристигнахме на острова. След закуска щеше да започне програмата ни за деня. Поради плиткото крайбрежие отново бе създадена организация да ни извозят със спасителните лодки до брега. Първо слизат хората, които са заявили екскурзии на брега, след това всички останали. Денят беше ветровит, но слънчев. Всички трябваше да сме на борда в 18:30ч.

Остров Милос се намира в Егейско море по средата между Атина и Крит. Известен е още като „цветният остров“, заради цветните плажове, скали и води, поради вулканичния произход на острова.

         Като повечето гръцки острови или градове, е богат на исторически, културни и археологически забележителности. Това е и мястото, където е намерена централната част на Лувъра в Париж, Венера Милоска.

Но освен на опознаване на историята на островата, посетителите му най-често се отдават на слънчеви и морски бани по многобройните плажове на острова. Около 70 на брой, възможностите за плажуване са разнообразни. От плажове с фин, бял или черен пясък до такива покрити с малки камъчета или миди, остров Милос е чудесно място за лежерна почивка.

От пристанище Адамас ежедневно тръгват много лодки, които обикалят острова, посещавайки голям брой плажове, които са достъпни само по море, като Каламос и Клефтико, където можете да плувате в техните кристално чисти води. Освен посещения на плажове, ще предприемете обиколка на някои от най-красивите забележителности на острова, като Glaronissia, Arkoudes, Sykia и ще спрете и на близкия остров Kimolos.

Най-известният плаж на острова е този в Саракинико, където мекият варовик е издълбан гладко от вятъра и водата, за да образува красив скулптурен пейзаж. Той е пълен с къпещи се и гмуркащи се с шнорхел хора всеки ден от лятото и заедно с Клефтико са най-посещаваните места на острова.

Град Плака, столицата, е само на 5 километра на хълм с изглед към морето и със своите типично гръцки бели къщи, франкски замък на древния акропол, музей на народното изкуство и археологически музей, както и кладенец запазен театър, трябва да се посети.

Този остров ни впечатли със своята естественост и не голяма туристическа популярност. Идеално място за почивка и бягство от ежедневието. Малки улички,  стилни бели къщи, спокоен плаж и тишина.

Разхождахме се напред-назад и смея да кажа, че в рамките на деня успяхме да обиколим почти целия пристанищен град.

На обяд решихме да не се връщаме на кораба и пробвахме от местните гироси, на разумни цени. В заведението видяхме екипа от вечерната анимация, явно беше свободният им ден и му се наслаждаваха на максимум. Готини млади хора, слушаха си музика, релаксираха си, смееха се и се наслаждаваха на прекрасния ден.

Върнахме се на кораба преди часа за отплаване. Тази вечер вечерната анимация беше на тема „Древногръцка митология“. Отново поредното уникално танцово и акробатично шоу ни потопи в света на боговете и легендите свързани с тях.

Тъй като това беше нашата предпоследна вечер на кораба, а за някои от чуждестранните гости беше последна, имахме информационен брифинг, относно процедурата по напускане на кораба на пристанищата Пирея и Солун.

На този брифинг получихме ценна информация за процедурните стъпки:

 1 стъпка багаж  – в каютите ни, камериерката ще остави цветни стикери в зависимост от етажа, на който се намираме. Тези стикери трябва да залепим на куфарите си и да ги оставим пред вратата на каютата до полунощ. Всички ценни и важни неща, както и комплект дрехи за следващия ден трябва да останат в ръчния багаж. От персонала на кораба имат грижата да минат да съберат куфарите и да ги подготвят за получаване при слизане от борда. Това се прави с цел бързо и безпроблемно да се напусне кораба, както и да се избегнат струпвания и ситуации. Отново брилянтна организация. Тези хора не спираха да ме впечатляват.

 2 стъпка – приключване на сметката. Както ви казах в началото, пасажерската карта може да бъде и карта за плащане на сметките по кораба. Когато си взимаме неща извън нашия олинклузив пакет, трябва да ги заплатим и за да не се занимаваме постоянно да плащаме – всичко е измислено.Вкарва се депозит в картата, пасажерската карта се връзва към банковата карта или просто плащаш на края на рецепцията в кеш. При всяка покупка, която правим на борда служителите маркират картите и така се знае кой какво е консумирал и каква сума има за плащане. Ние бяхме избрали варианта да платим кеш. Отидохме на рецепция издадоха ни фактура и платихме за коктейлите, които бяхме консумирали.

3 стъпка – когато пътуването е към своя край не може да се възползваш от услугите рум сервиз и някои други неща. Също така трябва да се освободи каютата до 8 часа сутринта. След това, се изчаква в общите помещенияакостирането на кораба в пристанището. Когато това стане, ни съобщават, че може да напуснем кораба.

„CelestyalCrystal“ отплава за Пирея, намиращ се на 86 морски мили от Милос.

Пристанището в Пирея е едно от най-близките круизни пристанища до България. Намира се на 11 км от централната част на града и от пътническия терминал има директна връзка с Линия №1 на метрото до центъра.

Предлага и удобен платен паркинг за тези туристи, които са решили да се придвижат с автомобил до началната точка на своето круизно пътешествие.

Пристанището на Пирея е важна дестинация за круизни кораби в Средиземно море. Разполага с 12 места за едновременно акостиране на плавателни съдове и може да побере и най-големите круизни кораби.

Пирея се отличава с богата история, датираща от дълбока древност. Градът се развива изключително в началото на V век пр.хр.,когато е избран за главно пристанище на Атина, концентриращо целия внос и износ. След това е отхвърлено , но през 19 век след обявяването на Атина за столица на модерна Гърция, отново получава ролята на основно пристанище. Пирея е оживен морски град и индустриален център.

За щастие това не беше последната ни спирка, но края се усещаше, а ние не бяхме готови да си тръгнем. Наслаждавахме се на последния ни ден на кораба.

След закуска потеглихме на разходка из градчето. То е поскоро административно и обслужващо място за нуждите на столицата Атина. Няма  туристическа атмосфера, макар да има много туристи. Оживен град. Разходихме се по центъра и по крайбрежието му.

Върнахме се на кораба. Почти всички наши нови познати и приятели си бяха тръгнали. С повечето успяхме да си вземем довиждане предната вечер. На борда на кораба имаше много нови лица, много нови истории, които щяха да си останат неразказани за нас. Стояхме в лобито край басейна и леко ни ставаше носталгично. Музикантите от бенда на Ел Греко свирeха на живо музика за отплаването на кораба от пристанището. Гледайки как кораба се отдалечава и знаейки, че това е нашата последна вечер на борда му, ние доста се натъжихме.

Вечерната анимация тази вечер беше посветена на една от най-великите групи за всички времена – АББА.

„CelestyalCrystal“ отплава за Солун, намиращ се на 259 морски мили от Пирея.

Рано сутринта трябваше да освободим каютите и да отидем на закуска с ръчния си багаж. Постояхме известно време докато кораба пристигне и да го подготвят за напускане, след което обявиха по уредбата,че можем да напуснем кораба.

Целия персонал се беше строил по коридорите и ни изпращаше. Всички бяха много любезни и ни поканиха отново.

След като слязохме на брега, багажа ни беше прилежно подреден на пристанището. Всеки си намери куфара без проблем, като отново имаше представители от екипажа, които следяха да не вземем чужд багаж.

Тръгнахме отново по разбитите тротоари и затъркаляхме куфарите към автогарата на Солун. На крайбрежната алея имаше маратон. Това малко затрудни придвижването ни.

Имахме време до автобуса и  седнахме в кафене, което вече бяхме посещавали при пътуването ни в Солун.

В сладки приказки опиянени от преживяното, не усетихме как стана време за автобуса. Стигнахме до автогарата и се отправихме към България, заредени с положителна емоция и сбъднали една мечта.  Мислех си, че това е най-хубавото ми преживяване и ще бъде трудно да го надскоча. 

Но може би най-доброто предстои!