Кой ден е подходящ за започване на ново приключение? Ще отговоря – всеки един. Но пътуването, за което ще ви разкажа, започна в едно съботно утро.

 

За начало на 2024-та година избрахме Франция и невероятната френска Ривиера. Полетът тръгна навреме. Продължителността му е два часа.

Френската Ривиера е една от първите туристически дестинации още по времето, когато туризмът като понятие не е съществувал. От векове благородниците се стичат по красивото крайбрежие, за да прекарат лятото сред слънце и море, а днес тук се издигат вилите и именията на едни от най-богатите хора в света.

Кацнахме в Ница и приключението започна.

Ница е емблема на Френската Ривиера и същевременно различна от повечето градове в района. Намира се между морето и планината, съвсем близо до Италия, откъдето черпи и част от очарованието си. Тук няма неподходящ сезон за посещение и сякаш времето винаги е хубаво. Най-прочутото място за разходки е Английската крайбрежна алея, наречена така заради първите английски туристи, които преди повече от век и половина я изпълвали през летните месеци.

Бяхме прочели в интернет, че трябва да хванем трамвай номер 2 до центъра и бяхме спокойни до момента, в който не се наложи да си купим билети от автомата на спирката на летището. На автомата сложили някакви високи цени за двупосочни билети, които не се вписваха в никой от ценоразписите, които бяхме проучили предварително. Автомата искаше да ни таксува 10€, което се оказае цената за туристи. Малък трик, с който да се възползват от заблудените и неориентирани туристи.

Ние не сме от тях и за това решихме, че ще разнищим тази загадка. Оказа се, че първо трябва да имаме пластика, която с приложение да заредим с пари, а ние все още нямахме такава. След търсене на допълнителна информация в интернет установихме, че трябва да се качим на трамвая за две спирки безплатно и да слезем на “Гранд арена”, а от там, от друг автомат да си закупим билет и пластика. Пластиката струва 2€ а билета 1,70€, като пластиката може да се зарежда многократно и се маркира в автобуса и отчита колко пари остават вътре.

Ако сте няколко души, може да маркирате пластиката на устройството за всеки човек поотделно.Не е нужно да купувате отделни пластики стига да имате достатъчно пари в тази.

Направихме всичко това и се прехвърлихме на нов трамвай. Трябва да внимавате в каква посока ще хванете трамвая. За центъра трябва да пише “Port Lympia”.

Слязохме на спирка “Jean Medecin” (носеща името на бивш кмет на Ница в периода 1947-1965г.) и там ни очакваше изненада –  имаше контрольори на изхода, които със специални устройства маркираха пластиките, за да проверят дали пътниците са се таксували. Бяхме изрядни, но да знаете, че глобите са “солени”.

Внимавайте при вашето пътуване. Съветвам ви да не се доверявате на случайни хора на летището, които може да проявят желание да ви съдействат с автоматите, а в същото време да ви откраднат портмонето с пари и документи. Проучвайте и се информирайте предваритело.

Ница притежава особена красота и очарование, които я правят една от най-предпочитаните курортни дестинации във Франция.Градът е един от най-хубавите и най-важни курортни комплекси на Средиземно море, разположен в Югоизточна Франция, на територията на регион Прованс-Алпи-Лазурен бряг. Населението му е около 345 000 души, но заедно с предградията, броят му достига близо милион.

Климатът в Ница е изключително приятен. До голяма степен това се дължи на заобикалящите го приморски Алпи, които го защитават от хладни ветрове. Слави се като най-големият град, столицана Френската Ревиера, разположен на т.нар. “Залив на Ангелите”.

Хотелът ни бе от веригата “Бест Уестърн”, със страхотна локация – удобен както за пешеходните ни разходки из града и неговите забележителности, крайбрежни алеи и старинни части, така и до жп гарата – за нашите извън градски приключения.

След това се отправихме на опознавателен тур из града. Разходката ни започна от главния площад „Масена“, който се намира в центъра на Ница. Той е построен през 1835 г., а в източна посока от града е разположен старият район на града,известен като “Стара Ница”. След като разгледахме тези невероятни сгради, красиви улици и площади, решихме да се отправим към морето.

Спуснахме се към известната крайбрежна алея на Френската Ривиера. От началото на 20 век в града започват да идват на почивка англичани, които толкова били очаровани от Стария град на Ница, че прекарвали тук цяла зима. Те били толкова много, че знаменитата 7-километрова крайбрежна улица, получила названието „Английска алея“ (Promenade des Anglais). Построена е от англичанина Луис Уей през 1830 г. за следобедни разходки сред екзотичните палми. Около тази крайбрежна улица може да видите интересни архитектурни образци на дворци и вили, в стил рококо от периода Бел-Епок. Тук са разположени и най-известните хотели в града.

Останахме възхитени! Всичко е невероятно красиво! За първи път бяхме във Франция, но останахме възхитени от чистотата и блясъка на френския град. Може би е по-скъпа дестинация, но си заслужава.

Обходихме голяма част от централната част и алеята. Качихме се на наблюдателната площадка и пред нас се откри цялото крайбрежие и пристанището със зашеметяващи яхти.

За вечеря се спряхме на местна и различна смесица от стилове, последва интересна напитка от бира и текила в един бар и добър купон. Леко уморени, късно вечерта се върнахме в хотела, за да планираме следващия ден от нашето пътуване.

Закуската беше богата и вкусна, след това поехме към жп гарата (която е изключително мащабна и чиста) и хванахме влак за Монако-Монте Карло. Влакът е на фирмата SNCF , билетът струва 4,50€ в посока и се движи през половин час до късно вечерта.

Пътят е наситен с красиви гледки – къщите, крайбрежието и безкрайното море. Ако не сте пътували из този регион, направете го и си подарете това изживяване. Не случайно Френската Ривиера е смятана за най-красивото място.

Пътуването беше спокойно. Пристигнахме за около 20-25 минути. Захласнати от  красотата на Ривиерата забравихме, че Монако е отделен град – държава и не е в европейския съюз. Съответно бяхме оставили включен интернета. При слизането на гарата в Монако, която е направена в скала и е много впечатляваща, ние започнахме със снимките, но за щастие бързо видяхме смс-ите, че 1 МВ интернет в Монако е 15 лева, а входящите и изходящи разговори – по 10 лева. Веднага преминахме на самолетен режим, но за краткото време успя да ни таксува по 10 лева за мобилни данни в роуминг извън ЕС.

Посмяхме се малко на нашето безразсъдство и се отправихме към известното казино в Монте Карло и кафе “Де Пари”. Навсякъде по пътя от гарата към казиното и из целия град цареше огромна чистота – нямаше дори фас на улицата. Колите са нови, електромобили и скъпи марки. Хората елегантни, стилни и изискани. Сградите впечатляващи и невероятни. Този град наистина е богат и луксозен. Много се впечатлихме от всичките тези неща и от скъпите бутици навсякъде около нас. Направихме снимки пред и около казиното и продължихме по нашата програма.

Докато чакахме влака към града, си купихме онлайн билети за 46-тото издание на цирк “Монте Карло”. Билетът ни беше за 14:30ч и трябваше бързо да намерим шапитото. Затова, след казиното се отправихме към пристанището и към мястото на цирка.Питахме няколко души по улиците и те на англо-френски ни упътиха. До цирка имаше хубава крайбрежна алея с хеликоптерна площадка. Тук освен нормалните таксита, можете да си наемете превоз с хеликоптер.

Развълнувани по детски, се отправихме към цирка. Магазини,  сувенири, храна, напитки, пуканки и какво ли още не нямаше отпред. Бяхме си взели билети за сектор В от 40€ и нямахме търпение да влезем. Отвън ни се стори по-малък, отколкото очаквахме, но вътре – останахме без думи. Огромно шапито, манеж, светлинно шоу и оркестър. Този цирк е най-вълнуващото нещо, което може човек да си подари. Заслужава си всяко похарчено евро. Правят три представления на ден. Магично е!

Започна с невероятно танцово и светлинно шоу. След това се заизреждаха циркови трупи със техните бляскави спектакли. Представлението продължи до 18:30ч. с един антракт по средата. Четири часа бяхме потопени в магията на цирковото изкуство, а сякаш бе един миг!

След края на цирка се разходихме още малко из Монако и късно вечерта се отправихме обратно към Ница.

На следващия ден, отново се отправихме към жп гарата, но този път дестинацията беше град Кан. Кан се намира на т. нар. “Лазурен бряг”.Градът се намира на ръка разстояние от Ница и Монако, като именно близостта с международното летище на града осигурява лесен и бърз достъп. Земите на днешния френски курортен град са заселени приблизително около 2-ри век преди новата ера. Първите местни жители са били гърци, които основали тук колония. Привлекли ги големите рибни ресурси в района и лесното препитание, което те осигурявали.

Макар още да е януари и да е рано за световния филмов фестивал, все пак решихме да го посетим. Известният филмов фестивал е най-голямото събитие, което се случва в Кан. Той се провежда ежегодно през пролетта. Първоначално събитието се отбелязвало през есента, но тъй като тогава се конкурирал с други популярни филмови фестивали в Европа, организаторите решили, че е по-добра идея да се премести в първите месеци от годината. За първи път фестивалът се провел през септември 1946 година и оттогава привлича милиони туристи.Тук разстоянието е малко по-голямо и пътуването трая около 35-40 минути. Билетът за този маршрут е 8,40€.

Пристигнахме в Кан и се отправихме към конгресния център, където се провежда световният филмов фестивал. Снимахме се с червения килим и алеята на славата с отпечатъците на звездите. След това се отправихме към пристанището със скъпите яхти и  стария град. Старият град на Кан се нарича “Le Suquet”, което в превод би означавало „улица от лабиринти“. Построен евърху хълм, така че ще качвате много стълби, но ви обещавам – струва си!

Разгледахме голямата катедрала на върха на хълма и се впуснахме из лабиринтите на малките улички, изпълнени с магазини и заведения. След това и по невероятната крайбрежна алея, с всички бутици на големи и световни марки. И този град е доста скъп и луксозен, но определено Монако е по-чист и богат.

Вечерта се върнахме в Ница. Решихме да обходим цялата крайбрежна алея. Установихме, че в нейния край може да се стигне до летището пеша. Ако избирате този метод трябва да си предвидите поне 2 часа, защото разстоянието е 7-8 км. Но е приятно място за разходка с широки алеи и тротоари. Напълно безопасно за преминаване. Отново навъртяхме 26 км в края на деня и беше време да се отдадем на заслужена почивка.

На сутринта беше последната ни закуска в прекрасния хотел, трябваше да съберем багажа си и да се отправим към България. Но преди това имахме достатъчно време за да обиколим още град Ница. Впуснахме се в една бърза и приятна обиколка из уличките на стария град. Попаднахме на интересни пазари за месо, риба и плодове, на интересни магазинчета за чай и подправки, както и за всякакви други изкушения. Площад “Гарибалди” с величествените фонтани и паметници на културата.

Стигнахме отново до наблюдателната площадка, от която се вижда цялото крайбрежие на Ница, за да се насладим на прекрасното синьо море и невероятната гледка към града и Ривиерата. Отправихме се към яхтеното пристанище “Port Lympia”, което беше и последната спирка на трамвая. Заредихме отново парички в пластиката и се качихме на трамвай  номер 2 в посока към летището, терминал 2.

Внимавайте на трамвая да е изписано “терминал две – летище,” за да избегнете объркване с разклоненията на трамвая. Пристигнахме бързо на летището, но с качването ни от първа до последна спирка, имахме възможност отново да огледаме града, сградите и всички прекрасни места.

Първото ни пътуване във Франция се нарежда сред най-добрите ни попадения. Превърна се в любимо наше място и с радост бихме го посетили отново при първа възможност. Горещо го препоръчвам и на вас. Подарете си това магично изживяване!