В началото на пролетта, с възраждащата се природа, решихме да събудим и духа си, като се потопим в градовете-родители на голяма част от героите на Българското възраждане – Копривщица и Панагюрище.
Отправната ни точка беше Пловдив и избрахме като маршрут да преминем през с. Стряма, селата, покрай язовир Пясъчник и Стрелча. Пътят е добър, изобщо не е натоварен. Единствено около 22-23 км между Стрелча и Копривщица, пътят е с много и остри завои, но нямаше никакво движение по него. Вариант на почти същите километри е Подбалканският път през Карлово, който е в отлично състояние.
Пристигнахме в Копривщица в 9 сутринта. Въпреки топлото и пролетно време през изминалите дни в Пловдив, тук беше доста студено, а над града имаше сняг. Целият град е исторически резерват и не можете да паркирате колата си навсякъде. Но на 300м от центъра им платен паркинг, престоят на когото е по-скоро символичен за 4 часа платих 2.40 лв.
На центъра се намира т.нар. “Дирекция на музеите”, от където можете да закупите комбиниран билет за главните обекти на града, както и да поставите печат в туристическите си книжки за “100-те обекта”. Цената на билета е 15 лв за възрастен и включва посещението на шест обекта. Комбинираният билет за музеите е и своеобразна карта на града, която ви показва в какъв ред да преминете през обектите, така че да не се лутате, както и къде точно се намират. Страхотна идея, която оцених високо!
Най-близо до Дирекцията, според нашия билет-карта, се намираше къщата-музей на поета Димчо Дебелянов. Вратата на двора е широко отворена и ви посреща паметник на майката на поета, която сякаш го очаква да се “завърне в бащината къща”. Докато се разхождате из нея, усещате скърцащите дъски на пода и се запознавате с родословното дърво на Дебелянов и интересни факти от неговия живот, ще слушате стихове на поета. Тук се организират литературни четения, представяне на книги, беседи и семинари.
Срещу музея се намира Художествената галерия “Палавееви къщи”, чието посещение не е включено в билета ни.
Следващата спирка бе къщата-музей на Тодор Каблешков. Тя е двуката къща, разположена на калдъръмената улица край Бяла река. В нея ще се възхитите на умението на копривщенския майстор – тя е голяма, просторна, с много светлина. Типична за периода симетрия, тавани, рисувани стени, скрити долапи и тайници. Тук ще видите и “кървавото писмо”, което дава началото на Априлското въстание.
След кратка обиколка и снимки, през мост “Първа пушка”, се отправихме към “Лютовата къща”. Тя е паметник на възрожденската архитектура, стенопис, дърворезба и бит в Копривщица. Строена е от пловдивски майстори и пресъздава битовата наредба на заможен копривщенски дом от Възраждането.
След малко по-дълго ходене стигнахме до къщата-музей, посветен на Георги Бенковски. Още в първата стая ще ви посрещне знамето на неговата “Хвърковата чета”. За Бенковски Иван Хаджийски казва:
“Ако Левски бе организационният гений на борбата за свобода, а Ботев поетичния гений, то Априлското въстание намери своя майстор в лицето на Бенковски. Роден революционер и стратег, гений, който ако бе се родил не в малка България, а другаде и в съответното време, сигурно щеше да бъде една от най-ярките звезди на световната история.”
Напълно красноречиво и изчерпателно изказване за невероятната личност, която е бил Гаврил Груев Хлътев, както е рожденото му име.
В непосредствена близост, буквална в другата порта, се помещава Просветният център или Музей на просветното дело. Това е постоянна изложба, която представя важни подробности за историята на града и за развитието на образованието и просветата по онова време. Тук нагледно са пресъздадени обстановката от килийното и взаимоспомагателното училище.
От другия край на реката и съвсем близо до паркинга, на когото бяхме оставили колата си, беше и последната ни спирка – къщата музей на Любен и Петко Каравелови. И ако се чудите каква е роднинската връзка между тях, Петко Каравелов е брат на автора на “Маминото детенце” и баща на любимата на Пейо Яворов – Лора.
В двора на къщата има три къщи, а експозицията е разделена в две от тях – лятна и зимна. Това са едни от най-старите постройки в града. А по средата на двора, повече от 150 години, се издига стара круша, засадена от Любен Каравелов, през 1854г.
Целият престой и разходка из Копривщица ни отне 3 часа, но бихме се върнали тук и за двудневен престой.
Тръгнахме отново по пътя за Стрелча, към Панагюрище. Разстоянието е около 40 км. И преди сме били в града и този път идвахме тук за печати в книжката си и разходка.
Започнахме обиколката си с Историческия музей. Тук отново ни предложиха комбиниран билет, с когото посетихме експозицията със златно копие на Панагюрското съкровище, дарение от мецената и покровител на града – Лъчезар Цоцорков, още две сгради и улица на занаятите, в която нагледно можете да се запознаете с професиите на близкото минало.
Следващата ни спирка бе къщата-музей на Райна Попгеоргиева, позната като Райна Княгиня, която освен, че е извезала думите “Свобода или смърт” на знамето на Панагюрския революционен окръг, ражда и дава на България пет сина.
Естествено се отправихме към площада на града и се заизкачвахме по стълбите покрай читалище “Виделина” към Мемориалния комплекс “Априлци”, построен по повод честването на 100-годишнината от Априлското въстание през 1976г. Стълбите са по-малко от тези към върха Шипка, но гледката от него си заслужава.
Двата града са близо един до друг, във всеки един от тях има много къщи-музеи на революционери и възрожденци. Невероятно е как на толкова малка площ се раждат такива герои, гении и велики умове. Надявам се този дух, вяра, сила и смелост от онова време, още да витаят във въздуха и да бъдат заразни. 🙂
Маршрутът е удобен за еднодневно бягство от града – подарете си го!
Автор: Елина Георгиева
