В миналата си публикация Ви разказах за пътуването си до град Чешме. https://spasovontheroad.com/великолепието-на-измир-и-чешме-част-1/

Днес ще ви разкажа за последния ни прекаран ден в него и за последващите преживявания в близкия Измир.

Аз и верният ми спътник в пътешествията се събудихме рано и след закуска бяхме нетърпеливи да видим какво ни е подготвил днешният ден.

Решихме да използваме отново познатите маршрутки, но този път крайната ни цел беше друго градче – Алачатъ. Alaçatı е част от Измир на западния бряг на Турция, често известен със своята архитектура, лозя, вятърни мелници и море. Алачатъ е един от най-традиционните градове в Турция. Каменни къщи, тесни улички, бутикови хотели и ресторанти, с маси по улиците. Районът също е дом на яхтеното пристанище Alaçatı и прочутия комплекс Port Alaçatı, създаден от френския архитект Франсоа Споери и неговия син Ив.

По силата на Лозанския договор от 1923 г. и съгласно прилагането на задължителната размяна на население, мюсюлманите, избягали от Крит, Тракия, Македония и Додеканезите, се заселват в град Алацата (от гръцки) в къщите, изоставени от гърците. Повечето от тези къщи все още остават в Alaçatı като атракция за хората и допринасят много за неговия облик.

Слязохме от маршрутката и влязохме в магазинче за вода, където заговорихме продавачката, с надежда да ни упъти, ако може, как да стигнем до плажа на Алачатъ. Момичето за щастие знаеше английски и успяхме да се разберем, но плажа се оказа далеч от мястото, на което се намирахме. За това, решихме да се потопим в атмосферата на градчето.

Тръгнахме по една от централните улици.Очарова ни красотата на този интересен град, взел най-доброто от гръцкото си минало и турското си настояще. Симбиозата между двете култури е впечатляваща и няма как да не Ви впечатли.Красивите вятърни мелници, които са символ на града, наблюдават от високо цялата динамика и емоция на посетителите. Достъпът до тях е лесен.

В района около тях има доста деца, които просят, което е разбираемо предвид туристическия поток.

Дойде вечерта. Ако търсите забавления, танци, музика и веселба – това е мястото. Различни ресторанти и нощни заведения приканват и примамват да се отдадете на изкушенията, които предлагат. Като всички млади хора, ние с моя спътник се изкушихме, отдадохме им се и не ни се тръгваше. Но бяхме обвързани с обществения транспорт и трябваше да спазим разписанията му.

Върнахме се в Чешме късно  вечерта, но все още под въздействието на емоциите в Алачатъ се насочихме към местния център. Но тук нямаше същата магия.

На сутринта дойде време да напуснем хотела и да се отправим към град Измир.

Този път решихме да си спестим ходенето по баирите с целия багаж и хванахме маршрутка до автогарата в Чешме, а от там – автобус за Измир.

Бяхме свежи, отпочинали, заредени с емоции и се насладихме на красивите гледки по пътя.

След около час, бяхме отново на огромната автогара, от която започна нашето приключение. Но до неговия край оставаха три дни и с известни усилия намерихме представителството на „Арда тур“ от турска страна. Закупихме си билети за връщане у дома, за да сме си спокойни, че местата ни са гарантирани.

Приключението с име „Измир“ тепърва започваше.

Още на самата автогара трябваше да разгадаем устройството за карти на градския транспорт и се опитвахме да прочетем инструкциите. За наш късмет млада студентка, знаеща английски език по-добре от нас, беше така мила да ни обясни.

Първо, си закупуваме пластика от автомата. След това, на същия този автомат, трябва да заредим пластиката с пари. Тя се поставя в един улей и имате няколко минути да вкарате сума по избор в нея. Ако се забавите, автоматът се изключва и трябва отново да повторите процедурата.

Справихме се и вече можехме да хванем автобус, който да ни закара към централната част на града, където се намираше и нашият хотел. Предварително се бяхме информирали от интернет кой номер автобус ни трябва и къде трябва да слезем.Имахме около 25 спирки – Измир е многомилионен град и разстоянията са огромни.

Качихме се в автобуса от първа врата, за да маркираме картите си и да се таксуваме. Направи ми впечатление, че шофьорът не отваря задните врати на автобуса, а всички бавно и спокойно се качват през предната такава, и маркират своите карти. На автомата се изписва каква сума ти е взел и колко още остава в картата. Задните врати се отварят само, ако някой иска да слезеи натисне „Стоп“ бутона.

За пореден път се убедих, че пловдивският градски транспорт има огромна нужда от промяна и модернизация.

Пътуването ни беше малко стресиращо, автобусът се напълни с какви ли не хора. Опитвахме се да броим спирките и да следим имената им, за да не изпуснем нашата.Минавахме през различни квартали, пазари, дори гето и битак, докато накрая не стигнахме в централната част на историческия център на града.

Отправихме се към хотела, за да се отървем от багажа си и да започне нашата обиколка. Той се намираше на перфектна локация – на самата крайбрежна алея и всичко, от което имахме нужда, беше на разумно пешеходно разстояние от нас.

Нетърпеливи да опознаем този невероятен град, на който пребивавахме за първи път, се отправихме към улицата с небезизветната часовникова кула на Измир.Тя е един от най-забележителните монументи в града. Разположена в средата на площада на конака с височина от 25 м. Построена е от представители на една от най-големите групи от населението – левантите, живеещи главно в Буджа и Борнова. Архитектът и е Реймънт Чарлс. Завършена е за 25-годишнината от възкачването на престола на Абдулхамид II през 1901 г.

По пътя се отбихме в туристическия информационен център, от където си взехме карта на града и получихме информация за музеите. Вече беше късен следобед и нямаше да хванем работещи музеи, за това първият ни ден тук беше по-скоро опознавателен и снимачен.

Разходихме се и разгледахме някой от паметниците на културата, както и измирския вариант на Капалъ чарши. Интересно е че този град, за разлика от Истанбул, не е пренаселен от български туристи. Тук-там срещнахме някой българин, тръгнал на разходка из малките улички на града. Явно все още не е толкова популярна дестинация за нашите сънародници.

Така, пренаситени от красиви гледки, забележителности и обикаляне, завърши първата ни вечер в този невероятен град.

На сутринта, след обилната закуска, бяхме готови да се потопим в културата на град Измир.

Измир или Смирна (на турски: İzmir; на гръцки: Σμύρνη, Смирни) е град в Югозападна Турция – третият по големина в страната и второ по големина пристанище след Истанбул. Разположен е на Измирския залив на Егейско море. Градът е и областен център на област Измир. Разделен на 12 градски района, които заедно с останалите 18 града, околийски центрове (общо 30), образуват населението на града и на едноименния вилает.

В исторически план, Измир съществува повече от 3500 години. Тук е първото източно пристанище и е един от най-големите търговски центрове поради неговата ключова позиция в залива на Егейско море; има и безмитна зона.

Като критични периоди в неговата история, могат да се отбележат чумата през 1676 година, земетресението през 1688 и огромният пожар през 1743 година, но въпреки това, градът се възстановява и продължава да расте.

Предната вечер не успяхме да обходим всичко, затова днес, решихме да тръгнем в другата посока на крайбрежната алея за да обиколим колкото се може повече.

В тази част на алеята имаше голям и красив парк, където млади и стари, на тревата или на столчета, стояха и релаксираха.Някои лежаха, други четяха книги, трети слушаха музика, дори пееха, четвърти пък бяха опънали големи софри и си правеха пикник. Малко ми се стори странно в центъра на града точно по този начин да се прекарва време в парка. Може би защото при нас не се случва често това и се впечатлих от тази гледка.

Обиколката ни заведе до къщата музей на Мустафа Кемал Ататюрк. Разказвал съм Ви вече за него, при посещението си в родната му къща в Солун. Солун – градът с богата история и вълнуващо настояще

Решихме, че не може да я пропуснем и бяхме изненадани да разберем, че няма входна такса.Минахме през метал детектори и влязохме.

На входа ни посрещнаха любезно и поканиха да разгледаме. Замислих се колко много уважават този човек, какво е направил за нацията си и се запитах  как поддържат този музей, без да бъде подпомаган от входни такси.

В тази къща е отсядал Ататюрк при посещенията си в града. Тя е много красива, както от вън така и от вътре. Чрез макети от восъчни фигури е пресъздадена една от срещите на Мустафа Кемал с военните генерали. Има богата информация за живота и делото на „бащата на турската нация“ – спомени, картини, документи и исторически сведения. Не знаех и се впечатлих, че той е имал личен бръснар, който е пътувал с него навсякъде, а в тази къща имаше дори и  помещение, пригодено за бръснарски салон.Ататюрк много е държал на хигиената и чистотата и е държал, след като си изпие чая сутринта да  бъде гладко избръснат. Запазили са и стаята в която е отсядал, както и някой от личните му вещи. Музеят беше пълен както с ученици от града и района, както и с туристи като нас.Замислих се, че така се изграждат национално съзнание и родолюбие сред подрастващите. Това се възпитава от ранна възраст – с безплатен и улеснен за всички достъп, и интерактивна информация. Прекарахме доста време тук,защото беше интересно и обогатяващо преживяване. Най-добре прекараното време в музей.

Вдъхновени от видяното и наученото в къщата музей,продължихме своята обиколка, като се отправихме към градската градина. Прекрасен голям парк с много атракции и впечатляваща растителност. Разходихме се из алеите и си направихме нова порция снимки за спомен.

Върнахме се към центъра, където се подкрепихме с вкусно гюзлеме с картофи и чаша домашна лимонада, наслаждавайки се на красивата гледка към морето.

След краткото презареждане на батериите се отправихме към друга забележителност – Асансьорът на Измир.  Асансьор (на турски: Asansör) е историческа сграда в квартал Караташ в Измир, в границите на района Конак. Построена е през 1907 г. от богатия еврейски банкер и търговец от този период,Несим Леви Байраклиоглу. Тя служи за да се улесни преминаването от тясната брегова ивица на Караташ до хълма и за превоз на хора и стоки през стръмната скала между двете части на квартала. След време малката уличка, която води към сградата, също става известна под същото име, улица „Асансьор“ (Asansör Sokağı). През 40-те години на миналия век един от жителите на тази улица е певецът Дарио Морено, който става известен в по-късен етап от живота си. Улицата е преименувана в негова памет. Сградатасе превръща в една от емблематичните забележителности на Измир, а на върха на зданието се намира един от най-известните ресторанти в Измир.

Желаещите да се повозят на тази атракция не са един и двама. Доста възрастни хора, които живеят в района се възползват от съоръжението, за да си спестят стръмните стъпала или да не носят тежките си покупки. Качихме се горе и не мога да ви опиша каква гледка се откри пред нас. Невероятно красиво е и определено трябва да го видите сами с очите си! Оставаше малко до залеза, затова решихме да изчакаме и да го наблюдаваме от там, отдавайки се на красива фотосесия.

На следващия ден решихме, че е време да разгледаме чаршията. Потопихме се в морето от хора и тръгнахме да видим какво се предлага по магазините. Ако сте били на Египетския пазар в Истанбул ще разберете, колко колоритно и същевременно адреналиново преживяване е тази обиколка из чаршията. От една страна пазиш личните си вещи от набези на крадци, от друга се опитваш да разгледаш, отделно навсякъде те канят, предлагат чай или нещо на промоция. Туристите са целевата група на търговците. Смея да кажа, че се възхищавам на умението им да те привлекат да купиш от тях. Печелят с отношение и добри маниери. Разбира се, ние не се разминахме без покупки. Дори успяхме да направим и така характерния пазарлък по тези места.

Доволни от алъш-вериша се отправихме към хотела. Оставихме покупките си и отпочинахме малко преди да излезем отново. Това беше последната ни вечер в града, преди да отпътуваме към България.

Не искахме да се разделяме с това прекрасно място и за това решихме да обиколим отново всичко. Взехме си „довиждане“ с града и прекрасните места, които посетихме и оставиха трайни спомени в нашето съзнание.

На сутринта поехме по обратния път към автогарата. Удивлявахме се от някои квартали, докато пътувахме в автобуса. Наред с прекрасните улици и места, които посетихме, видяхме такива, които бяха леко притеснителни и нямаха нищо общо с тях.Пристигнахме на време до автогарата и имаше време да я видим в пълния и блясък. Гъмжеше от хора навсякъде около нас. Наблюдавахме викачите на транспортните фирми и си обещахме при следващото ни идване, да пробваме някое приключение с тях. Автобусът закъсня малко, което предизвика известна доза притеснение в нас, но за щастие всичко беше наред.

Натоварихме багажа и с лека тъга заехме местата си.

Изминаха няколко дни, посетихме няколко града, изпитахме много и различни емоции, наблюдавахме красиви изгреви и залези, пропътувахме голямо разстояние и всичко това ни зареди с емоции, спомени и усещания до следващото ни пътуване.