Беше началото на зимата, когато съвсем случайно ми попадна оферта от Грабо.бг, която гласеше Скочи в новата година.

От много отдавна мечтаех да направя скок с бънджи. Обаче по една или друга причина не събирах смелост или имаше някаква пречка да се случи. Идеята си седеше някъде там в главата ми добре архивирана и чакаща своя ред. Правих проучвания, търсих оферти и възможности да я реализирам, но всичко приключваше само до там. Докато един ден нещо в мен се пречупи след като видях тази оферта, без да се замислям реших, че сега е точният момент да направя нещо ново и различно, нещо което исках от години. Грабнах ваучера и зачаках да дойде периода и да се случи скока.

Изминаха няколко месеца и към средата на пролетта дойде денят на истината. Съвсем очаквано  хората около мен реагираха, че това е лудост, да се откажа, и т.н. Естествено аз вече бях решил, няма връщане назад. Тъй като аз съм от Пловдив и до Варна няма много опции за придвижване предвид лошото ниво на обществения транспорт, трябваше да хвана нощния влак за Варна.

Тръгнах аз с една малка раница, с лека храна и малко вода. През времето, в което пътувах, се стараех много да не ям, или ако ям да е нещо, което не дразни стомаха и не предизвиква проблеми. Бях развълнуван и леко притеснен, но твърдо решен, че ще скоча. След шест часа път, рано сутринта пристигнах на гарата във Варна. Тъй като часът за скока беше обявен в 12,00ч на обяд разполагах с достатъчно време да се разходя и да се придвижа до Аспаруховия мост. (Аспаруховият мост представлява единствената връзка през плавателният канал, свързващ Варненското езеро с Черно море. Висок е 52 метра.) Варна е сред любимите ми градове. Даже бих казал, че ми носи късмет, Варна беше моята тема за изпита пред Министерство на туризма. Винаги ми харесва да се разхождам там. Този ден бях доста притеснен и безцелните разходки не ми помагаха много. В един момент незнайно как се озовах на брега на морето, седящ на плажа и гледащ в нищото. Безкрайното синьо море и утринните лъчи на слънцето винаги действат отпускащо и зареждат с положителна енергия. Красиво Варненско утро и предстоящо адреналиново приключение, неочаквано добра комбинация.

Тъй като до този момент не бях ходил на този мост се притеснявах, че ще ми трябва повече време да стигна до него. За това събрах всичките си мисли, страхове и притеснения и тръгнах да търся моста. Пристигнах на моста някъде около 10,00ч. В момента, в който видях реалната височина на мястото, от където трябваше да е скока изпаднах в ужас. Казах си няма начин, да скочиш от тук, това е лудост и безумие! Истинското приключение започна в този момент.  Започнах да вървя напред назад по моста и през цялото време си провеждах агитация да го направя. За щастие в мен живее човече, обичащо адреналина и не беше трудно да го убедя да се хвърли от високо към безкрая и да изживее най – страшното и най – зареждащото приключение в своя живот.

След два часа здраво обикаляне и множество за и против скока, дойдоха организаторите от фирмата за бънджи скокове. Изключителни професионалисти, знаещи какво и как да направят. Инсталираха си техниката, изпробваха всичко и бяха готови да започваме. Мислех ,че ще има и други хора, които евентуално да скочат преди мен, за да добия представа и да съм по подготвен, но за жалост бях първи и единствен предвид ранния час. Вече бях взел решението, че каквото и да става скачам, но все пак малко се притеснявах. Направиха ми инструктаж, подписах декларация за информирано съгласие и сложих коланите. Обясниха ми, че при скока трябва да се хвърля с главата напред и после да пазя главата си от евентулен удар от ластика когато тръгне на горе. Слушах внимателно всяка инструкция. Изпразних джобовете си, махнах аксесоарите и бижутата, за да не паднат в морето и вече бях изцяло готов да се кача на ръба на парапета. До този момент не бях изпитвал такъв ужас, такъв страх. Та аз стоях на ръба на най – високият мост, под който има дълбока вода. Усещането не може да се опише с думи, но определено пак бих го повторил, защото е уникално и незабравимо. Видях долу в гумена лодка третия човек от екипа, който беше в готовност да ме спасява ако падна във водата. Получих последни инструкции – гледай напред, разпери ръцете. Докато се усетя вече летях надолу с главата и даже нямах силата да крещя. Всичко беше толкова красиво и различно, като го погледнеш от различна гледна точка. Висях от височина 52 метра надолу с главата, вързан за краката и кръста. Изживяването беше неповторимо, страхотно и шеметно. Пуснаха ми въжето, за да ме изтеглят обратно на моста и като се вкопчих за перилото не мога да се прехвърля, защото ми трепереха краката. Момчетата ме изтеглиха и аз бях с огромна доволна усмивка. Питаха ще скочиш ли пак, естествено отговора беше ДА! В този момент бях най- щастливият човек на света.

След това изпитах огромно удовлетворение и гордост от себе си. Това е едно от нещата, които считам за свое лично постижение и за превъзмогване на себе си. Смятам този скок за изключително полезен за израстването на личността и го препоръчвам на всеки, който не се страхува да се предизвика или просто иска да излезе от зоната си на комфорт.