В тази статия ще ви разкажа за моя малка разходка по Черноморието. Набързо начертах маршрут и запазих хотели. Започнах от север на юг. Всеки ден на ново място. Звучи изморително, но за мен бе изключително зареждащо преживяване.

Първата спирка от моето пътуване, беше град Варна. Пътувах с нощния влак, както за пътуването за моя бънджи скок, за което вече съм ви разказвал. Аспаруховият мост и скокът, който няма да забравя

Пристигнах рано сутринта, без закъснения. Бях избрал хотел близо до входа на морската градина, за удобство за разходка и плаж. Бях предвидил 3 нощувки, защото градът е прекрасен и времето прекарано тук, никога не е достатъчно.

Варна е третият по големина град в България и най-големият по българското Черноморие. Заради богатата му история и динамично настояще, често го наричат „Морската столица на България.“ Градът е основан като търговска колония през 570 г. пр.н.е. под името Одесос /град край водата/ от гръцки мореплаватели колонисти. Римляните укрепили града, построили водопровод, канализация, много храмове обществени сгради, сред които прочутите днес Римски терми. През 1866г. е изградена първата ЖП линия свързваща Варна и Русе. По този начин се осъществява най-бързата връзка между османската столица Истанбул и Централна Европа. Във Варна е отрито най-старото златно съкровище в света. Над 3000 бр. с общо тегло над 6кг. 23,5 карата злато.

По време на престоя ми във Варна направих опознавателни обиколки.

Силно ме впечатли военноморският музей. Първоначално е създаден в Русе, но през 1921г. е преместен във Варна. Музеят има за цел да пропагандира идеята за любов към морето, нуждите от неговото познаване, както и ще се запознаем с историята на бившия военен и търговски флот. Особено интересен със своите експонати, които не остават незабелязани по време на разходката в морската градина на града.

Посетих и музея посветен на историята на медицината. Идеята за създаването му  възниква през 1969г., но е открит почти десет години по-късно, в сградата на благотворителната болница, построена от Параскева Николау. В три последователно подредени зали и две фоайета се проследява развитието на медицината като практика, изкуство и наука от най-дълбока древност до наши дни. Също така могат да бъдат видени лични вещи на доказани светила в медицината. Експонатите те карат да настръхнеш. Бях впечатлен от зловещия зъболекарски стол.

Обиколих морската градина, почувствах пясъка по градските плажове. Возих се на корабче и на различни атракциони от увеселителния парк.

Градът е прекрасен, стига да имаш очи да му се насладиш!

Следващата дестинация от почивката ми, бе курорта Св.Св.Константин и Елена. Не бях идвал тук. Притеснявах дали ще ми хареса. Освободих хотела във Варна и се отправих към близка спирка на градския транспорт. Имаше още двама души на нея, но те отиваха в Златни пясъци. Изненадващо спря такси и любезно предложи да ни качи тримата на цената на билета. Първоначално помислихме, че иска да ни излъже и отказахме, но той обясни, че пътува в тази посока и за дане е празен, ще ни качи на цената на билета. Съгласихме се. Първо слязох аз.

Притесненията ми не бяха основателни. Оказа се, че курортното градче е изключително приятно и много ми хареса.

Св. Св. Константин и Елена е първият български черноморски курорт. Теренът представлява естествена тераса над морето. Предишното име на курорта е Дружба, все още популярно сред по-възрастните варненци. Целият комплекс е покрит с гора, която достига почти до брега. Едно от най-важните условия за развитието на комплекса е наличието на седем минерални извора – без аналог в Европа. Още от древността хората оценили природните дадености на мястото, черпили от силата и енергията му.Плажната ивица е голяма и чиста.

По време на разходките ми, се натъкнах на един от емблематичните хотели -„Вила Чинка“, който е снимачна площадка на български музикални клипове. Идеално място за снимки. Фигурата на бог Посейдон с тризъбеца, стои величествено сред морските води.

Дойде време да освободя хотела и да се отправя към следващата си спирка.

Трябваше да хвана автобус до автогара Варна, но отново мина такси, договорихме се за цена до там и се качих. От автогарата хванах автобус за Обзор. И там не бях ходил.

Обзор е наричан „перлата на българското Черноморие“. Смята се, че е курорта с най-дълга плажна ивица. Първото известно име на града е Навлохос. То е от тракийски произход и означава „място край морето“. В ранния християнски период селището получава името Теополис – „град на бога“. Тук е построен първият лагер за ученици през 1925г. и това дава началото на по-голям туристически наплив в града.

Центърът на града е хубав, уреден. Плажа е с широка ивица, чист и идеален за семейни почивки.

Самият град, според мен, е застинал във времето и това му предава очарование. През целия си престой се чувствах като герой от българския филм „С деца на море“. По време на разходките ми, в главата ми ехтеше култовата реплика от филма „чичо Манчо снехте“. Нямам обяснение защо града ми навява тази асоциация, но беше приятно.

Тръгнах си след закуска и се отправих към Слънчев бряг. За там бях предвидил 2 нощувки. Плажа също е страхотен, с широка плажна ивица. Тук човек трудно би скучал.

Първата вечер, реших да стигна пеша до Несебър и да вечерям в старата част на града, с гледка към морето. Бил съм тук преди и ако човек иска да усети духа на морето, да се потопи в нощния живот, това са местата. От друга страна предлагат и богата културна програма и множество забележителности, които разгледах с удоволствие.

Двата града почти са се слели в едно и трудно може да разбереш кога си преминал границата. Слънчев бряг е най-големият и най-посещаван български курорт. Несебър граничи със Слънчев бряг в южна посока. Обявен е за архитектурно и археологически резерват през 1956г. През 1983г. културните паметници на града са включени в списъка на ЮНЕСКО.

Вечер курортът се превръща в различна вселена. Крайбрежната алея на Слънчев бряг е притегателно място за всички гости на града. Улични музиканти и артисти допринасят за колоритния нощен живот. Музика звучи от всякъде и светлини превличат вниманието. През деня градът е притихнал и има съвсем типичен морски облик. Казват, че Слънчев бряг е предпочитано място за алкохолен туризъм и разюздан нощен живот. Не знам дали това е така, тъй като не съм фен на тези неща, но определено има за всекиго по нещо.

Алеята, която свързва двата града е идеална за разходка. По пътя се любувах на прекрасните морски гледки. Достига се до известната мелница на Несебър – визитна картичка на града. Краят на алеята води до самия стар град. Място, съхранило традицията и културата от древността до наши дни. Не случайно е в списъка на световното културно наследство.

По време на разходките в Слънчев бряг, нямаше как да не се натъкна на още един емблематичен хотел, станал популярен от друг български филм – „Съни бийч“.

След прекрасните два дни дойде време да се отправя към град Поморие.

Поморие е разположен върху едноименния тесен скалист полуостров, вдаден 3,5км в Черно море. Плажната ивица на града е уникална поради финия черен пясък, който е типичен само за този регион. Тук е разположен Музеят на солта – единствен не само у нас, но и в цяла Източна Европа. Посетителите имат възможност да видят на живо как протичат всички процеси и да се докоснат до технологията на един от най-старите поминъци на града.

Останах за две нощувки, в хотел, разположен в старата част на града. Разходките по прекрасната крайбрежна алея бяха се превърнали в традиция.

Бързо и неусетно, моето морско турне вървеше към своя край. Последната спирка от това приключение бе град Созопол.

От Слънчев бряг стигнах до Бургас с автобусот междуградските редовни линии. Мислех да пътувам с такъв и до Созопол, но отново един таксиметров шофьор ме покани, заедно с още четирима души, да ни закара до старата част на града. Устройваше ме, тъй като хотела ми беше в този район.

Харесва ми, че навсякъде по морските курорти има такива таксиметрови шофьори, които за цената на билет или малко по-висока, те откарват до избраната дестинация. Много удобно за хората, които са тръгнали без транспорт.

За тук бях запазил една нощувка, но бях предвидил резервен ден повече в графика, ако реша да остана.

Созопол е разположен на скалист полуостров в най-южната част на Бургаския залив. Той е най-старият град по българското Черноморие. Едно от старите имена на града е Аполония. Градът е забележително място, което ухае на старинност и култура. Тук могат да се видят сгради от различни епохи. Архитектурният и археологически резерват Старинен Созопол е обявен за музей. Обликът се оформя от 180 къщи от средата на 18-ти и началото на 19- ти век.

Мен лично много ме впечатлиха скалите в старинната част. Откриват се спиращи дъха гледки. И според мен е идеално място за усамотение и размисъл. Макар града да е доста интересен и оживен, когато попаднеш в старата част имаш чувството, че си на „самотен“ остров. Реално си заобиколен от хора, но някак е вълшебно когато седиш на ръба. Заслужава си да го включите във вашата черноморска програма.

Разгледах археологическия музей, стария град, бях на плаж и се разхождах.

Когато започвах това пътуване, не знаех какво да очаквам. Не знаех дали ще ми хареса, дали няма да е изморително и трудно постижимо, но едно знаех със сигурност – ще бъде обогатяващо и магично.

През тези десет нощувки направих обстоен и опознавателен тур на българското Черноморие. Посетих някои от най-емблематичните български курорти – Варна, Св. Св. Константин и Елена, Обзор, Слънчев Бряг, Несебър, Поморие и Созопол. Започнах своето турне от север и слизах бавно и полека надолу към юг.

Всеки ден имах различна и динамична програма. Между плажа и активната почивка, успях да намеря време за опознаване на ценностите, историята и културата на няколко древни града. Посетих нови за мен и интересни места.

Подарих си едно приключение, с което опознах и обикнах още повече родината ни. Подарете си го и вие!