В първата част на тази история, ви споделих маршрута по невероятното круизно преживяване, което изживях. Този път корабът ни отплава от Пирея и маршрутът ни бе: Атина- Кефалония – Дубровник – Котор – Бари – Корфу – Катакало – Атина
От пристанището на Дубровник, където бе предната ни спирка, корабът “Селестиал Джърни” отплава за Котор, Черна гора, намиращ се на 40 морски мили.
Пристигнахме в Котор в 8:00 сутринта. По уредбата съобщиха, че от кораба първо ще слязат гостите, които са се включили в предлаганите организирани екскурзии. А останалите трябва да изчакат следващо повикване.Ние използвахме това време, за да се насладим на богата и спокойна закуска.
Още със слизането от кораба се озовахме в старата част на града. Котор е един от обектите на световното наследство на ЮНЕСКО, заради старото средиземноморско пристанище и впечатляващата Которска крепост, ограждаща града. Укрепеният стар град се е сгушил в подножието на хълма Свети Иван и планинския масив Ловчен, между сивите планини и морето. Неговите бастиони изглеждат като вечно растящи скални нишки по хълма, чак до старата крепост, която гледа към града. Това е драматичен град, където настоящето живее в лабиринт от средновековен църкви, катедрали, венециански дворци и колони.
В Стария град може да се влезе през три порти. Основна е Морската порта, която е изградена през 1555 г. Отляво на нея има релеф на Свети Трифон и умален модел на града, а отдясно – готически релеф на Дева Мария и Христос. Северната порта е доста по-малка, изградена е през XVI век в чест на победата над османците. Южната порта се е състои от сложен механизъм от три реда врати, построени в различни периоди.
Тъй като е умишлено планиран като лабиринт с отбранителни цели, много лесно е да се загубите из уличките на Стария град – един грешен завой и вече се отдалечавате от целта си. Най-лесният начин да не се загубите, е да започнете от Морската порта и да се движите по часовниковата стрелка. Не пропускайте катедралата „Свети Трифон“, романските църкви „Свети Лука“, „Света Ана“, „Света Мария“, готическата църква „Свети Михайло“, както и църквите „Свети Никола“ и „Света Клара“.
Градът е изграденот контрасти – старите площади с модерни кафенета, звуците на серенади и музика на живо, ехото от стъпките по тесните калдъръмени алеи и мързеливото мъркане на котки, легнали под балконите с парапети от ковано желязо, украсени с петунии.
Почти всички от местните се отнасят към котките с грижа и състрадание. За съжаление през 2010 г. неизвестен започна да ги трови, в резултат на което за една нощ загиват 30 животни. Това успява да обедини жителите на Котор и те правят всичко възможно, за да осигурят защитата на четириноги приятели, особено на бездомните. Сега площадът близо до църквата „Света Мария“ се счита за официално място, където можете да храните котки. Има изграден Музей на котката, чиято сграда се намира в бившия православен манастир, на известния площад Кино.
Вечерта стените на града светят като факли от езически ритуал. Когато настъпи времето за карнавали, улиците се препълват, факлите се сливат с фойерверките и целият град се превръща в една голяма искра.
Върнахме се на кораба за обяд, а след това отново слязохме и поехме към съседното градче – Доброта. То е съвсем близо до пристанището и се е сляло с Котор. Достига се пеша. Разходихме се по малък каменист плаж, полюбувахме се на множество красиви къщи, изпихме по едно капучино и дойде време да се качим на кораба.
В 17:00ч отплавахме и понеже времето беше хубаво, се откри невероятна гледка към Которския залив, известен като “Бока Которска”.Заливът почти изцяло граничи с Черна гора, с изключение на малка част в западния му край, където граничи с Хърватия. Често е наричан „най-южният фиорд в Европа”. Този прякор не е особено точен, защото фиордите се образуват след наводняването на долини от ледници, а Которският залив представлява погълнат от Адриатическо море речен каньон.
Всъщност той няма нужда от тази фалшива реклама. Защото и без нея се къпе в природна и архитектурна красота. Извивките на залива започват от брега на Черногорската Ривиера и се врязват на цели 28 километра навътре в сушата. Отвсякъде са заобиколени от стръмни планински склонове и върхове, които се отразяват в ясносините води. Которският залив е разделен на четири по-малки залива, свързани помежду си чрез тесни протоци. Общата дължина на бреговете му е 107 километра.
Всички излязохме по откритите палуби за да гледаме тези вълшебни дадености на природата. Думите не стигат да се опише тази необятна красота. Пожелавам ви да я видите с очите си!
Вечерта отново след вечерната анимация се отправихме към дискотеката и караоке партито.
“Селестиал Джърни”отплава за Бари, Италия, намиращ се на 124 морски мили от Котор.
Бари е голям пристанищен град на Адриатическото крайбрежие, столица на италианския район Пулия, едно от най-важните за икономиката на Италия пристанища, свързващо я с портовете на Адриатическо, Йонийско море и Средиземно море. Съвсем скоро ще ви разкажа в отделна статия за пътуването ми в района на Пулия, което осъществих преди този невероятен круиз
Акостирахме в град Бари, Италия. Бил съм тук и преди, скоро ще ви разкажа, по-подробно. Въпреки, че вече сме били тук, емоцията беше не по-малко силна. Хапнахме пица и джелато и се върнахме на кораба.
Тази година кораба е още по-хубав от миналата и забавленията са повече. Успяхме да създадем доста нови познанства и приятелства и затвърдихме стари такива. Много ми харесва как хората са толкова отворени едни към други и как опознават културите си. Това е една хубава програма за обмяна на култури – 36 националности на едно място и всички със своите специфики и красоти.
“Селестиал Джърни” отплава за Корфу, Гърция, намиращ се на 189 морски мили от Бари.
Корфу е един от първите острови в Гърция, които станаха добре известни на чуждестранните посетители. Привлича хиляди летовници от цял свят всяка година. Част е от Йонийските острови и се намира в северния регион на групата, на входа на Адриатическо море, срещу Албания. Има обща площ от 592кв.км и брегова линия от 216км, което го прави втори по големина остров от Йонийската група. Поради мекия средиземноморски климат и честите валежи през зимата, Корфу е пълен със зелена растителност и се смята за един от най-зелените острови на Гърция.
Пристанището е на половин час пеша от стария град на Корфу. Има удобна автобусна линия на самото пристанище, която за 2€ ни закара в стария град. Реално е от първа до последна спирка и няма как човек да се объркате или изгубите. Първото ми впечатление от централната част е, че сградите санякак занемарени, но след кратка обиколка, отбелязах, че имат своето очарование. Тук има две крепости, красиви и удобни крайбрежни алеи, кафенета и готини места за разходка и снимки. Пихме кафе, направихме един бърз пазар и множество снимки.
Без да се усетим, второто ни круизно пътуване, беше към своя край – оставаше ни само още едно градче преди да напуснем кораба. Последната спирка от нашият маршрут е Катакало, Гърция, намиращ се на 164 морски мили от Корфу.
Катакало е тих крайбрежен гръцки град в западна Илия. Намира се на брега на Йонийско море на полуостров Пелопонес. Това е входът към Олимпия, където древните гърци се събирали на всеки четири години, повече от хилядолетие, за да празнуват свещените игри в чест на Бог Зевс.
Пристигнахме сутринта и отново първи слязоха хората, с организирана екскурзия.
Малкото пристанищно градче е без много възможности за обикаляне. Отдадохме се малко на слънчеви бани с гледка към прекрасния ни кораб и след това се почерпихме по едно фрапе в едно от привлекателните заведения по крайбрежието.
Днес трябваше всички да сме на борда в 13:30ч. Обядвахме и прекарахме малко време сред забавленията на палубите. Имахме информационен брифинг за реда и начина на напускане на кораба. Чак след като отидохме на брифинга в театъра, си дадохме сметка колко много българи има на борда на кораба! В знак на благодарност към българските гости на борда, от екипажа бяха приготвили торта с българския флаг. След това пуснаха и песента “Бяла роза”, на която извихме българско хоро.Това изпращане беше много трогателно!Беше трудно да скрием сълзите си.
След забавленията и последната ни вечеря на борда, приготвихме багажа си. Съгласно инструкциите го оставихме със съответните стикери пред вратата на каютата ни, за да може персонала да го изнесе. Редът беше същият като миналата година.Оставихме си само малко ръчен багаж и друго изпратихме за изнасяне. След това, като за финал, отново се позабавлявахме в дискотеката.
“Селестиал Джърни” отплава за Пирея, Гърция, намиращ се на 256 морски мили от Катаколо.
Сутринта в 8:00 ч. напуснахме каютите си, и заедно с ръчния багаж се отправихме на закуска, а от там да чакахме да бъдем поканени да напуснем кораба.
Пристигнахме в Пирея. Седмицата бе изминала неусетно. Сякаш вчера се вълнувахме, качвайки се на борда на кораба! Взехме си довиждане с вече близките ни хора от екипажа и нашите нови приятели. След като напуснахме кораба багажа ни отново ни чакаше прилежно подреден на пристанището. С лека тъга се отправихме към метрото, за да стигнем до летището в Атина, от където трябваше да хванем нашия полет в посока София.
Пътуването ни завърши, но емоциите и преживяното ще ни държат доста дълго време. С приключването на този круиз дадохме начало на резервацията ни за следващото ни круизно пътуване през следващата година. До къде? Няма да ви издам сега 🙂
