Един ден разглеждайки сайта за групово пазаруване Grabo.bg, попаднах на една различна и достъпна оферта, която задържа вниманието ми и запали искрицата за нова доза адреналин и приключения. Приканваха ни да се включим в едно рафтинг изживяване. Казах си, защо пък не?! Не мога да плувам, но какво пък толкова може да стане? Типично за мен без да мисля много, вече плащах ваучера и докато се усетя разполагах с ваучер за пътуване и ново преживяване. Развълнуван побързах да се похваля на обкръжението ми, но всички казаха „нямаш акъл“, „ ти си луд“. Обичам да чувам тези думи, това ми показва, че съм на прав път. Да си извън коловоза, извън матрицата, ти дава една свобода и строга индивидуалност. Това, което масата определя като лудост, за друг би било едно истинско готино изживяване, което ще се помни вечно.

Тръгването беше обявено от София в доста ранен час, предвид влошеното качество на българския транспорт, се наложи да отида от предния ден. Нощувах в София и рано сутринта бях на уреченото място. Вълнувах се и доста се притеснявах. Бях сам, не мога да плувам, отивах на водно приключение, това ако не беше лудост здраве му кажи. На мястото на срещата имаше едно семейство от Варна и те дошли да изкарат една вълнуваща почивка. Така групата ни вече беше пълна. Двама родители с двете им деца и аз, свободен електрон присаден към тях. Тръгнахме с комфортен микробус. Пътуването беше дълго, но приятно.

Пристигнахме в един красив комплекс в Босна и Херцеговина с малки дървени къщички и красива природа. Очакваха ни и бързо ни настаниха. След като се настанихме в малките къщички, се приготвихме и отидохме на вечеря. Очакваше ни обилна вечеря и млад бенд, който пееше и свиреше готини, динамични и зареждащи песни. Имаше много хора от различни страни, но всички обединени от идеята за приключение. Всички се забавлявахме, пяхме и се наслаждавахме на чудесната организация. Малък недостатък на комплекса беше общите бани на средата на двора и студеното време в планината. Но това пък от своя страна прави изживяването още по- истинско и близо до природата. Връща ни в едно друго време.

Сутринта след закуска, сложихме банските и ветровките и тръгнахме за инструктаж и раздаване на неопрени и каски. След като всеки един получи своя неопренов костюм и каска, запозна се с правилата за безопасност, бяхме готови да потеглим към Черна гора, от където започва рафтинг предизвикателството. Натовариха ни на високо проходими джипове. Заради преминаването на граница предварително ни бяха събрали личните карти, за да не ги загубим в реката. Пътят беше тежък, много дерета и завои. Вътре беше задушно и миризмата на мокри неопрени, съчетана с лошия път, беше предпоставка да започне да ни призлява. За щастие стигнахме без инциденти. Свежият планински въздух и хладнината се отразиха добре на всички хора. Разтовариха лодките и започнаха да ни разпределят по осем на лодка. Не можех да повярвам, че съм готов да се пусна по бурната река, без да мога да плувам. Предупредих моите спътници от Варна, че не мога да плувам и ако падна във водата да се хвърлят да ме спасяват. За тях беше като шега, а за мен не беше толкова смешно. Качихме се, инструктора ни настани така, че да сме добре балансирани. Даде ни финални насоки и ни показа къде да подпъхнем краката си на въжетата на пода на лодката. И шоуто започна! Гребяхме по бурната река и скачахме от камъните, изпълнявахме всяка команда на инструктора. Беше страшно, готино и мокро. За щастие всичко е така добре измислено, че си обезопасен и се наслаждаваш на изживяването. Спускането по бурната река продължи доста време. Вече страхът отстъпваше място на удоволствието. Искахме нови неща и нови „пируети“ и истински се наслаждавахме на случващото се. Имахме и фото паузи, отделно от брега имаше професионални фотографи, които после на достъпни цени продаваха запечатани моменти от спускането по реката.

Вечерта отново имахме вкусна и обилна вечеря, придружена от друг готин бенд с добро балканско звучене. Насладихме се максимално на вечерта сред запалена камина и добра компания. Навсякъде около нас се лееха тостове и смях.

На следващият ден можеше да избираме, дали отново да се пуснем по реката, или да отидем на джип сафари в гората. Все пак бяхме там за дозата адреналин, познайте кое избрахме!? Правилно! Всички избрахме да се пуснем отново по бурната река. Този път вече знаех какво ме очаква и нямах търпение. Вече се наслаждавах максимално и не се боях, че ще се удавя.

Рано сутринта освободихме малките къщички, закупихме си рекламни тениски за спомен от мястото и от преживяването и заредени се отправихме отново към България. Така нашето малко приключение приключи и се върнахме към ежедневието си, но запазихме онзи миг завинаги в сърцата си.